С огромни усилия на волята се раздвижи: „Единият крак, после другият. Можеш да го направиш, Джак.“
Не беше по-лесно. Нито по-малко болезнено. Жегата и влагата бяха жестоки като мъжете, които се опитваха да го застрелят. Силите му бяха на изчерпване. Залиташе, но продължи напред и стъпи на зелената трева.
Изведнъж заваля хладен дъжд, който много му помогна.
Но мислите, които го измъчваха, никак не му помагаха. Девет души бяха показали, че искат смъртта му. Желанието им беше толкова силно, че не се бяха поколебали да стрелят в тълпа невъоръжени цивилни граждани. Не изпитваха никакви задръжки и угризения.
И другите ли мъже бяха ченгета като Чан? Толкова ли го мразеха сингапурците, че бяха готови да убият сънародниците си с надеждата да го ликвидират? „Господи! Какво ли мислят, че съм направил?“
6
„Джейд Лейди“ навлезе в плитчините, докато заобикаляше южния бряг на остров Пулу Убин. По Кей Сионг седеше в каютата — съкровищница на антики — и слушаше завладяващата рапсодия „Пен Хсин“ за храбрите воини на Хсиан. Музиката за далечни мечти — всяко тъжно събитие в историята е симфония — успокояваше По, внасяше покой в душата му и прогонваше гнева от вестта, която току-що му бяха донесли.
Още една грешка. Невинен гражданин се бе изпречил пред куршумите. Безобиден уличен търговец на безалкохолни напитки, застрелян от главорезите, изпратени да ликвидират все по-досадния господин Тафт. Неумолимите сингапурски власти щяха да искат кървава цена за непристойното му поведение. Колко жалко.
Но необходимо.
Това възмездие беше в реда на нещата. Всичко в живота е взимане и даване. Купувачите и продавачите са двете страни на една и съща монета. В изплащането на дълговете на честта няма безчестие, защото уреждането на справедливи задължения е единствената безспорна справедливост в един нечестен свят. Сионг бе научил това отдавна.
Когато в онези дни на насилие и анархия Лий Куан Ю пое управлението на Сингапур (желязната му ръка не се криеше в кадифена ръкавица), По направи жертвата, която оцеляването му изискваше. Новият министър-председател му беше връстник и съперник в игрите. Двамата имаха еднакви способности, но различни наклонности. Професията на По отхвърляше клетвите на Лий да въведе ред на всяка цена. Сионг приемаше сериозно стария си враг и го уважаваше като достоен противник.
Някои от другите войнолюбци отидоха на барикадите и се съюзиха с бунтовници като червения Фън Чуанг Пи. Всеки, който се осмелеше да постъпи на държавна служба, се събуждаше от звука на динамит. Да сътрудничиш на Партията на народното действие на Лий, означаваше да си издадеш смъртна присъда. Тонгите, триадите и братствата „Чиу чоу“ се заклеха да победят.
По Кей Сионг остана в сянка и положи друга клетва — да оцелее.
Когато избухна и последната бомба, последният бунтовник бе пребит до смърт и последният терорист стана жертва на безпощадния кръстоносен поход на Лий, По Кей Сионг се усмихна на погрома на бившите си колеги и на техните гробове.
Вярно, оцеляването му струваше скъпо. Не в подкупи, защото жестокият Лий Куан Ю сурово наказваше подкупните длъжностни лица, а по-скоро набавянето на определени документи имаше висока цена. Снимки, писма, преписи на банкови сметки.
Осеяната с кафяви петна членска карта на комунистическата партия от четирийсетте години му струва десет хиляди долара, но го спаси стотина пъти от неприятности. Писмените показания на един мекушав човек предпазиха от затвор най-полезните подчинени на По. Неблагоразумието на една съпруга убедиха унижен адвокат да извади документи от папката с доказателства, която възнамеряваше да използва срещу Сионг.
Фактът, че хората грешат и че се стремят да пазят в тайна греховете си, не е прозрение.
Но оттогава минаха много, много години. Бюрократът зад бюрото в прокурорската канцелария е полезен слуга. Ала треперещият от старост пенсионер не е, защото е срамно петно от миналото.
Отначало само Чан Джин, който още не беше демоничното превъплъщение на Дявола, в какъвто се бе превърнал сега, бе единственият враг на По. Но Сионг лесно се изплъзваше от него. Куче, което е държано на каишка от други, може да ръмжи и да скача, но не хапе.