Поради тази причина аналитиците — иначе щастливи да побъбрят с журналисти, които с публикуването на имената им добавят към краткотрайната им слава — не приемат радушно представители на пресата на поверителните си конференции, където корпоративните изпълнителни директори, въоръжени с диапозитиви, се свиват зад катедрите, докато официално представят финансовите операции на компаниите си пред публика, пълна със скептично настроени аналитици от Уолстрийт.
Въпросната конференция, която се провеждаше в голямата бална зала на хотел „Уолдорф Астория“, беше едно от най-важните събития на годината. Охраната не искаше да пусне Гейбриел.
Най-сетне тя успя да убеди един закъснял гост да повика Оливия Тачър. След няколко минути Оливия, облечена в скъпа, семпла, тревистозелена рокля, без бижута, само с обикновен златен венчален пръстен и наниз перли, се появи, прошепна нещо достатъчно заплашително, за да накара шефа на охраната да пребледнее, хвана под ръка Гейбриел и се върна в залата.
Всички се обърнаха. Оливия Тачър винаги привличаше вниманието.
Двете жени, близки приятелки въпреки разликата във възрастта, минаха по централната пътека, завиха наляво и изчезнаха зад завесата. Чуха се леки въздишки — предимно от страна на мъжката аудитория. И тъй като повечето господа бяха от Уолстрийт, въздишките бяха предназначени по-скоро за богатството, отколкото за красотата на Оливия.
Скот Клеймор Тачър, съпругът на Оливия, стоеше зад кулисите, дъвчеше незапалена пура и гневно гледаше големия надпис „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“.
— Хубавата пура е удоволствие и утеха, най-приятната предпоставка за капиталистическия успех — изръмжа той, като видя Гейбриел. — Но тази утеха ми е отказана. И аз обвинявам за това вас, пуританското поколение.
Оливия сложи ръка на челото на съпруга си, сякаш искаше да провери дали има температура.
— Не му обръщай внимание. Изпаднал е в сценична треска.
Скот Тачър отблъсна ръката й.
— Разбира се, че имам сценична треска. След малко онези диви зверове ще ме разкъсат на парчета. Това тримесечие ще спечелим по четири цента по-малко за акция. Позовавам се на прогнозите на аналитиците, не на моите. Но те ще търсят отговорност от мен и ще ме дадат на лъвовете. Казвам ти, Гейбриел…
— Ш-шт! — прошепна Оливия. — Мисля, че е твой ред.
— Следващият оратор е известният председател и изпълнителен директор на „Пегас“ — обяви водещият, вицепрезидентът на „Лий, Бах и Уочът“, който приличаше на лисица. — Преди няколко месеца го поканих на лов за вълци в Канада. Той отказа. Но днес сигурно ще съжалява за пропуснатата възможност, защото очаквам, че вълците в тази зала ще вият за кръвта му. Госпожи и господа, Скот Тачър.
Публиката се засмя одобрително. Тачър изправи рамене, прокара пръсти през белите си коси и тръгна. Оливия надникна през завесата, за да го види как ще започне. Гейбриел се приближи до нея.
— Ловът беше покана, на която бях задължен да откажа. Твърдо съм убеден, че един джентълмен не трябва да застрелва нещо, което не възнамерява да изяде. — Скот се ухили. — Разбира се, с изключение на адвокатите.
Преценявайки реакцията на аудиторията, той придвижи ръка от ляво надясно, прицелвайки се в невидима мишена. Сетне погледна към тавана, сякаш търсеше божествено вдъхновение, усмихна се мило и продължи със сериозен тон:
— Често съм изказвал мнение, че цивилизацията може да отбележи голям напредък, положението на човечеството да се подобри и човешкият вид да стане по-морален, ако юридическите факултети доставят предварително условие преди дипломирането, отстранявайки от многобройните студенти генетичната основа за най-малко пет от седемте смъртни гряха…
Гейбриел сложи ръка на рамото на Оливия.
— Ливи, не искам да ти досаждам, но може ли да отидем някъде да поговорим? Важно е.
Тя кимна.
— Разбира се. Скот вече владее аудиторията. Винаги успява да го направи.
Двете жени си проправиха път през тълпата нервно крачещи изпълнителни директори, очакващи петминутната си поява на сцената. Намериха врата и влязоха в заседателна зала с маса и пет-шест стола. Гейбриел дръпна стол за по-възрастната жена и седна срещу нея.
— Ливи, чете ли днешните вестници? Не? Виж това.
Извади от чантата си изрезка от вестник и я сложи на масата.
Оливия я прочете и очите й се разшириха.