Гейбриел подсмръкна, готова да се разридае неудържимо.
Оливия нямаше намерение да го допусне.
— Сигурна ли си, че куфарчето не е било пипано, преди да го купиш?
— Да.
— И си убедена, че не е било сменено на летището? Или някой объркан на вид пътник не е помолил Джак да му помогне да прекара подарък през митницата?
— Това е невъзможно. Във вестника пише, че наркотиците са били скрити в куфарчето. Пък и Джак изпитва такава параноя от самолетите, че когато стюардесата каже на пътниците да прочетат информацията за безопасността пред тях, той го прави.
Оливия изсумтя. Ясно. Джак Тафт трябваше да бъде оженен за оправна жена, при това колкото е възможно по-скоро.
— Добре. За момента мисля, че трябва да се съглася с теб. Деянието вероятно е извършено от някой от „Ел Би Тек“. Това до известна степен е добре, защото хората там са малко.
— Моля? Та това е компания за седем-осем милиарда долара и…
— Мила моя, „Ел Би Тек“ е дистрибутор. Купува от производители и продава на купувачи. Същинската работа се извършва в складовете и в транспортните центрове по света. Освен това, като се изключат неколцината счетоводители, отделът на Джак и управленският персонал, всички останали Джоуел тихомълком премести в държави с по-малки данъци. Съмнявам се дали в момента в Ню Йорк има повече от четирийсет-петдесет души.
— О, не знаех. Джак не говори за… работата си. — Младата жена се огледа и зашепна: — Ливи, трябва да ти кажа още някои работи. Преди няколко седмици Джак спомена нещо за „Ел Би Тек“. Затова дойдох при теб тази сутрин. Искам да ти го кажа, защото си член на управителния съвет и… Ливи, трябва да те попитам дали в „Ел Би Тек“ става нещо нередно?
Оливия изведнъж стана предпазлива и сви устни. Малко корпоративни дела са по-чувствителни от предложението за покупка. Преждевременното оповестяване можеше да предизвика неконтролируемо колебание на цените на акциите на „Ел Би Тек“ и ако по-късно сделката пропаднеше, да прерасне във всякакви тъжби. Договорът за покупката беше много деликатен и управителният съвет бе поискал от купувачите писмо за изясняване на намеренията. И докато то не пристигнеше, въпросът беше строго секретен.
— Защо питаш, мила?
— Той ми подсказа идея за репортаж.
— Така ли?
— Каза да проуча измамите с износа.
Оливия въздъхна с облекчение и помисли: „Още никой не е изплюл камъчето“.
— В „Ел Би Тек“ ли?
— Не уточни. Само спомена, че би станала хубава статия.
— Какви по-точно измами, скъпа? С износа се правят много мошеничества — отбеляза Оливия и помисли: „Макар че е необходимо само едно, за да осуети плана на Джоуел“.
— Джак не сподели подробности. Никога не го прави.
„Разбира се. Младият Джак е твърде дискретен, за да се разприказва пред репортерка, макар да е влюбен в нея.“
— Смяташ, че Джак е открил нещо нередно в „Ел Би Тек“?
— Обзалагам се, че е така. И мисля, че точно заради това някой е сложил наркотици в куфарчето му. Те знаят, че той е по следите им, и искат да го отстранят от пътя си.
— Е, заслужава си да разровим тази история. И двете с тебе ще го сторим. И мисля, че знам откъде да започна.
— Откъде?
„Измама с износа. Много е вероятно, като се има предвид мащабът на международната дейност на «Ел Би Тек». И ако е така… ако намерим доказателството, което Джак е открил, ще разберем кой го е натопил.“
— Ами, от кабинетите и папките на „Ел Би Тек“, мила.
— Те няма да ми позволят да се ровя в тях, Ливи. Аз съм репортер.
„Нарушения от страна на управата, нехайство на изпълнителния директор — измамата с износа се вписва в тази сметка.“
— А аз съм член на управителния съвет на компанията. Кой има по-голямо право да преглежда документацията на отдела за материално-техническо осигуряване?
5
Веднага щом се върна от „Уолдорф Астория“, Гейбриел се залови за работа. Изпълняваше задачата, възложена й от Оливия, и вършеше онова, за което най-много я биваше — журналистическо разследване.
Първо, каза на библиотекарите да започнат основно претърсване на базата данни, при това незабавно, защото извличането на необходимата информация изисква време. Най-напред трябваше да проверят базата данни ЕДГАР на Комисията по ценните книжа и стоковите борси, където бяха финансовите доклади на „Ел Би Тек“, после — Лексис и Нексис, големите хранилища на текуща информация. Първата съдържаше юридическите данни, а втората — статии от вестници и списания. И в двете можеше да се открие важна следа. В това време други библиотекари щяха да проникнат в Агенцията по отчета на кредитите и Екуифакс, за да извлекат кредитни досиета, отразяващи определена схема на плащания. Сетне щяха да продължат с обикновените американски и чуждестранни информационни агенции — „Нюзуайър“, „Стандард и Пуърс“, „Хувърс“, регистъра „Томас“, „Дън и Брадстрийт“, „Мудис“, „Дисклоужър Онлайн“, „Тейкоку“, „Ройтерс“, „Морнинг Стар“, „Файненшъл Таймс“ и десетки други. Гейбриел искаше всичко и виртуозните програмисти трябваше да прегледат цялата тази информация и да търсят онези малки червени сигнали, познати на специалистите, предупреждаващи, когато нещо не е наред в някоя компания.