Може би в края на краищата наистина беше влюбена в него.
6
Денис Доналд стоеше до прозореца в кабинета си и също гледаше дъжда. На лицето й беше изписано приветливото изражение, което показваше пред другите. Но вътрешно кипеше от гняв.
Тафт още беше на свобода. По Кей Сионг го бе изпуснал. Глупавият дребен китаец трябваше да нареди на хората си да чакат Тафт на летището, готови да го приберат и да сторят необходимото. Но те го бяха оставили да отиде в хотела и макар да не бе за вярване, Джак бе избягал. Сега и полицията се бе намесила. Ако го хванеха и той пропееше, цената щеше да бъде адски висока.
Денис измърмори псувня, която би накарала и моряк да се изчерви.
Запита се дали не трябваше да се справи с Тафт по друг начин. Да. Само щеше да щракне с пръсти и той веднага щеше да дотича при нея. Онази червенокоса репортерка нямаше да има никакъв шанс, ако Денис, по-млада и много по-хубава, го бе поканила в леглото си. Пък и какво толкова намираше той в нея? Първия път, когато ги видя заедно, не повярва на очите си. Онези коси! Онези дрехи! Невероятно!
Щеше ли Тафт да зареже малката уличница, ако Денис поискаше? Мигновено!
Но съблазняването на Джак не беше решение на въпроса. Той беше твърде любопитен и умен. Щеше да разбере какво е намислила и щеше да се разприказва.
Освен това онзи мухльо и гадняр беше повишен вместо нея. Длъжността беше нейна! Тя трябваше да стане вицепрезидент, не той! Само това беше достатъчно основание да… се отърве от него.
По-добре беше да остави По и неговите изтребители на паразити да го премахнат от живота й. И този път дребният китаец не биваше да греши.
Времето летеше. Приятелите на Джоуел бяха направили предложението за покупката няколко седмици по-рано. Скоро ревизорите щяха да се заемат със счетоводните книги. Така постъпваха, когато се извършваше сделка. Усърдно преглеждаха всичко, а имаше документи, които тя предпочиташе никой да не вижда.
Онези документи — на хартия и в компютърни файлове — означаваха неприятности. Денис всъщност не се нуждаеше от тях. По Сионг имаше копия в Сингапур. Тя направи грешка, като ги запази. От време на време допускаше малки грешки, по-скоро недоглеждане, нищо сериозно, макар че такива неща ядосваха бюрократи като Тафт. Пък и тя винаги поправяше пропуските си по-късно.
Така щеше да стори и сега. По-добре да вземе мерки, отколкото после да съжалява. Благодаря за този съвет, тъпако Джак!
Денис допря пръст до устните си. Ако някой бе видял лицето й, щеше да си помисли, че това е нежното изражение на жена, която с обич копнее за любимия си.
Но съвсем не беше така. Денис мислеше за копирни машини, факсове, машини за унищожаване на документи и други такива неща.
3.
Сингапур
1
Гейбриел бе яхнала дорест жребец с бяла грива. Беше прелестна. Нисък, дебел мъж, трийсетина години по-възрастен от нея, също седеше на чистокръвен кон и алчно оглеждаше любовницата си с гордостта на купувач. Тя погледна Джак и удари с камшика по черния си ботуш. После каза, че когато ходели в Ирландия, отсядали в тази ферма за коне. Той имал друга в Нормандия. Още по-голяма. „Знаеш ли колко е хубаво да имаш слуги, Джак? Не, разбира се, че не знаеш. Шофьорът ме посреща на летището. Имам човек, който разхожда кучетата ми, и прислужница. Страхотно е. Знаеш ли, че, той ми дава апартамент в «Карлайл»? Е, ще бъде на негово име, но това няма значение. Шест стаи, Джак. Естествено, не става дума само за материалните неща, а за много повече. О, Джак! Как можа да го кажеш? Не пиша положителни статии за онези хора само защото са му клиенти. Съвсем не е така. Той наистина ме обича и не ме използва. И аз не го използвам. Не, Джак, той няма да изостави съпругата си. Но аз нямам нищо против. Това би било голям скандал за човек с неговото положение, пък и знаеш какво е отношението на църквата към разводите. Бракът не е толкова важен. Чувствата между нас ще траят вечно. Ние се обичаме, Джак. Убедена съм в това. Дори да не беше така, ти никога нямаше да ми дадеш това, което той ми дава. Никога няма да бъдеш човек, който прави нещата възможни само с една дума. Нито ще бъдеш човек, когото хората уважават, или от когото се страхуват. Не си замесен от такова тесто. Не си достатъчно силен и нямаш самочувствие. О, трябва да тръгваш, така ли? Почакай. С удоволствие те каним на вечеря. Ще дойде министър-председателят. Където и да отидем, винаги вечеряме с най-влиятелните хора. Не искаш ли да останеш? Не съм изненадана. Ти не се чувстваш удобно с хора, от които зависи всичко, нали? Е, радвам се, че се отби да побъбрим. Беше ми приятно да те видя отново, Джак. Честна дума. Може би някога пак ще се видим.“