Джак се замисли.
— „Рафълс“ — отвърна.
Сивото мицубиши лансър беше трудно забележимо превозно средство с тъмни стъкла и регистрационен номер, започващ с буквите „QX“. Шофьорът му изчака, докато таксито на Джак се отдалечи, сетне потегли след него. Помежду им имаше пет коли. Шофьорът увеличи скоростта, а пътникът до него доближи към ухото си радиопредавател „Моторола Спайктра“.
Чан Джин извади клечката за зъби от устата си и попита:
— Главно управление на полицията, чувате ли ме?
— Да. Къде си?
— Тръгвам от летище „Чанги“. Обектът е в такси тойота на фирма „Тибс“. Регистрационният номер е 2УА490. Отправи се на изток по Ийст Коуст Паркуей.
— Ще наредя на екипа да заеме позиция.
— Колко човека са?
— Четирима. Ще бъдат готови след трийсет минути.
— Кажи им да не бързат. С този тип ще се справим лесно. Край.
3
Докато пътуваше с таксито, Джак сънливо се взираше през стъклото. Гледките, които биха накарали всеки нюйоркчанин да зяпне от почуда, останаха незабелязани от него. Първите няколко километра изкусно замаскирана писта за въоръжените до зъби сингапурски военновъздушни сили — бяха оградени с блестящи от чистота обществени сгради. Фактът, че нито едно стъкло не беше счупено и по земята нямаше боклуци, а стените не бяха надраскани, при нормални обстоятелства би учудил Джак.
Той с нетърпение очакваше първото си посещение в азиатския Град на лъвовете и жадно изучи туристическите справочници. Страната представляваше малък остров Утопия с особени закони — огромни глоби за хранене на гълъби, за дъвчене на дъвка и за пропуска да пуснеш вода в тоалетната. Обаятелен лидер на име Лий Куан Ю, който ръководеше всичко — от стюардесите до националната отбрана. Многоезично население, състоящо се от три милиона, предимно китайци, малайци и индийци. Това несъмнено беше една процъфтяваща държава. Прогнозите сочеха, че след година-две ще бъде по-богата от Америка на глава от населението. Беше известна с удобствата, чистотата и продуктивността си. Тъй като беше нюйоркчанин, Джак никога не бе чувал тези определения, употребени за думата „град“. Дружелюбно настроени, спазващи законите граждани — още една непозната представа, на която обаче трябваше да гледа скептично. Няма мръсотии, боклуци и бакшиши. „Звучи като научнофантастичен филм“ — помисли той.
Но за уморените очи на Джак архитектурата в центъра на Сингапур не изглеждаше по-екзотична от тази на Сан Франциско. Обикновен делови център — по-модерен от другите, но иначе с нищо по-различен от този на Хюстън, Атланта или Финикс. „Това ли е загадъчният Ориент?“ — запита се той.
Единственото, което привлече вниманието му, беше Мерлион, гротескният национален символ на Сингапур. Огромна, бяла като алабастър статуя на тромав хибрид — наполовина лъв, наполовина риба. Джак не я хареса. Видя му се странна и обезпокоителна. Звяр, обсебен от противоречиви души, обитател на две взаимоизключващи се околни среди, неприспособен към нито една от тях и завинаги обречен на война със себе си. Струваше му се, че статуята може да послужи за подходяща метафора на страната, която символизира — вечно несигурна по въпроса дали е западна демокрация, или източен патриархат.
През това време хищникът в Джак ту идваше в съзнание, ту отново заспиваше, готов да действа, ако имаше нужда от услугите му. Но иначе беше инертен. Имаше различна реакция към онова, което виждаше. Единствената му тревога беше, че градът е твърде ярко осветен и има малко места, където да се скрие, ако се наложи.
Фоайето на „Рафълс“ беше образец на британското колониално величие. Мраморен под, снежнобели колони с орнаменти, висок централен вестибюл, дървени части от лакирано тиково дърво, бавно въртящи се вентилатори на тавана, под които Киплинг, Конрад и Моъм са пили пуншове с ром, портрети с маслени бои на знатни имперски благородници, палми в саксии, тихо тиктакащ стенен часовник, донесен в дните, когато корабите са плавали с платна, и персийски килими с размерите на хандбално игрище. Всичко беше безупречно чисто.
Макар да бе изтощен, Джак осъзна, че няколко нощи в този хотел ще се отразят пагубно на кредитната му карта „Американ Експрес“.
— Добре дошли в „Рафълс“, господин Тафт. Ще кажа на пиколото да ви заведе в апартамента ви — каза администраторът, след като регистрира Джак, даде му ключа и се вторачи в екрана на компютъра. — О, имате съобщение. Ще го намерите на бюрото в апартамента си.