Сесили фон Зигесар
Искам точно теб
(книга шеста от поредицата " Интригантката")
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Предполагам, че сте чували поговорката: „Днес е първият ден от останалата част от живота ти.“ Винаги ми е звучала прекалено неубедително и изтъркано, но точно днес ми се струва съвсем на място. Освен това започвам да си мисля, че в баналното няма нищо лошо. Нормално е да пожелаеш приятен ден на портиера, който сутрин ви отваря вратата на път за училище. Какво пък, съвсем спокойно можете да поспрете и да вдъхнете от аромата на люляците, цъфтящи пред жилищните сгради на Пето авеню. И като сте започнали в този дух, откъснете китка и я забодете зад ухото си. Макар да е едва април, позволено е да си обуете ментовозелените кожени чехли — сещате ли се, онези с малките жълти бродирани розички, с които се разнасяте из къщи през последния месец? — и да ги разходите навън. Разбира се, може да си навлечете неприятности в училище, тъй като не са част от униформата, но как иначе да демонстрирате бразилския си педикюр.
Добре де, вероятно ще помислите, че съм се побъркала — да звуча така оптимистично в седмицата, когато всички ние ще научим дали сме приети в колежите, в които кандидатстваме, или не. Това е най-важното нещо, което ни се е случвало до момента. Оттук нататък ще бъдем определяни от избраното от нас училище или по-скоро от училището, спряло се на нас: умниците, домогнали се до „Йейл“, лесбийката, която все изкарва петици, но играе във волейболния отбор, влязла в „Смит“, шантавата богата наследница, чийто баща е платил за място в „Браун“. Аз просто се опитвам да ви накарам да погледнете от веселата страна на всичко това. Писмата вече са в пощенските кутии, заровете са хвърлени, и аз, например, искам да продължа напред.
Глупавата игра, която всички играехме (и тайно все още го правим).
След като кандидатстването в колежа вече е зад гърба ни, настъпва моментът да посветим цялото си внимание на нещо, също толкова важно: любовния ни живот. Крайно време е ти и момчето на мечтите ти (моля, прибавете израза „в леглото“ след всяко от изброените по-долу):
Да пиете „Фъзи Нейвълс“1 и да останете будни цяла нощ.
Да се храните един друг с шоколадови мелби.
Да гледате стари филми.
Да се къпете голи.
Да издишате димни кръгчета.
Да играете туистър.
Да си направите временни татуировки.
Да измислите имена на децата си.
Да пропуснете фитнеса.
Да пробвате Бикрам йога.
Не си мислете, че проповядвам нещо незаконно. Определено сега не е моментът за издънки. Вероятно сте чули за обещаващата млада актриса, приета в „Харвард“ миналата година, която избягала в Лос Анджелис и целия месец май се мотала с приятеля си актьор. Приемът в Харвард… отменен!! Поместеният по-горе списък е просто най-добрият начин, който ми хрумва, за сваляне на натрупания стрес. Това определено е диета, на която мога да се подложа!
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Исках просто да ти благодаря, че поддържаш духа ми, като се има предвид, че съм на път да полудея. Не знам за теб, но аз подадох документи в дванадесет училища и снощи сънувах, че не ме приемат в нито едно. Ще ми дадеш ли разумна причина да не си стегна багажа за Мексико? Страхотна си.
роуз
О: Скъпа роуз,
Мексико е добра идея, но дванадесет училища? Хайде стига, все ще влезеш в някое от тях, ако не и във всичките! И ако ти се прииска да се метнеш от някой мост, преди да са пристигнали и дванадесетте писма, дръж се за приятелите си… освен, разбира се, ако не се опасяваш, че има вероятност те самите да ти дадат начална скорост! Това е доста деликатен период за всички нас.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Дали случайно откачалката от Кънектикът от санаториума за наркомани вече е извън живота на Н? Защото ако той си няма гадже, възнамерявам да дам заявка.
червенокоска
О: Скъпа червенокоске,
Съжалявам, скъпа, но ще се наложи да се наредиш на опашката — и без драми, моля те! За наше всеобщо съжаление, вече се домогнаха до него. На практика тя винаги е била на хоризонта и вероятно така ще си остане. Мисля, че знаеш за кого говоря. Но не бъди твърде ревнива: животът й далеч не е съвършен.