Блеър не бе сигурна дали да убие тях двамата или себе си.
— Не съм ти сестра — разпени се тя и стовари полупразната бутилка с водка върху скрина от органичен бук на Арън, като едва не го счупи. — Но за да задоволя скапаното ви любопитство, ще ви кажа, че съм в списъка с резервите на „Йейл“. Приета съм единствено в „Джорджтаун“. В шибания, нещастен „Джорджтаун“.
Серена и Арън останаха безмълвни с широко отворени очи, в които се четеше смесица от недоверие и страх от Големия Гняв на Блеър.
— Не е чак толкова зле — обади се Серена. Не бе много добре запозната с „Джорджтаун“, но се сети за няколко сладури, които учеха там, а и щеше да бъде готино да живееш в същия град като президента. — Сигурна съм, че от „Йейл“ просто се правят на недостъпни. А и ако не успееш да влезеш там, поне имаш резервен вариант.
Лесно й беше да говори за резервни варианти — нали нейните бяха „Харвард“ и „Браун“. Блеър нахлузи новите си гълъбовосиви ниски обувки „Юджиния Ким“ и грабна черната си жилетка с цип на „Дона Карън“ от леглото.
— Хайде, Блеър, не се дръж като кисел неудачник. Ню Хейвън е дупка, така или иначе. Сигурно там изобщо няма да ти хареса. — Арън пъхна мазолестите си от китарата палци в джобовете на зелените си войнишки панталони. — Поне във Вашингтон имат „Прада“.
Разбира се, единствената дума, която отекна в съзнанието й, бе неудачник.
— Майната ви — просъска тя и тресна вратата зад себе си. Тръгна към дома на Нейт. Сигурно той бе приет само в някакви не особено престижни училища като „Хобарт“ или Университета на Ню Хампшир. Поне можеше да й влезе в положението.
Вероятно дори щеше да й предложи секс за утеха. Не че имаше настроение за това, де.
Прекалено добри новини за Нейт
Макар у тях да нямаше никой, Нейт по навик нави една морскосиня кърпа „Ралф Лорън“ и я напъха в пролуката между пода и затворената врата на стаята си, след което се просна върху карираната зелено-черна покривка на леглото и запали. Дръпна си стабилно и се пресегна към първия плик от малката купчинка на нощното си шкафче. Отвори го.
Поздравления, господин Арчибалд!
Университетът „Браун“ има удоволствието да Ви предложи…
Попадение!
Нейт пусна писмото на леглото, дръпна си още веднъж и разкъса втория плик.
Уважаеми господин Арчибалд,
Отдел „Прием на студенти“ прегледа кандидатурата Ви и би искал да Ви покани да станете част от випуск… на Бостънския университет!
Двойно попадение!
Дръпна си от джойнта и го постави на ръба на нощното шкафче. Следващият плик.
Колежът „Хампшир“ имаше доста интересни и силни кандидатури тази година. Вашата се открои сред тях. Господин Арчибалд, имаме удоволствието да Ви предложим място в „Хампшир“ следващата есен.
Тройно попадение!
Последен плик — бе успял да подготви документи само за четири университета.
Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ има удоволствието да Ви предложи място във випуск…
Четворно шибано попадение!!!
Нейт нямаше търпение да каже на Блеър. Сега можеха да отидат в „Йейл“ заедно, да живеят в семейните общежития, точно както си бяха мечтали. Можеше дори да си вземат куче. Например немски дог.
Нейт прегледа и останалите документи в пликовете. Заедно с писмата за прием от „Браун“ и „Йейл“ имаше и допълнителни писма от треньорите по лакрос, които му обещаваха място в отбора.
— Невероятно — възкликна Нейт, докато четеше писмата. Те не просто го приемаха, а го искаха много.
Да се присъедини към клуба.
Той посегна към телефона си, за да набере Блеър, когато той иззвъня в ръката му. На дисплея се изписа БЛЕЪР.
— Хей, тъкмо щях да ти звъня — засмя се Нейт. — Какво става?
— Пусни ме да вляза — отвърна рязко Блеър. — На две къщи съм от вас.
Опа.
Нейт наплюнчи пръсти и стисна горящия край на джойнта, за да го угаси. Пръсна малко одеколон „Д’оранж верт“ на „Хермес“, за да освежи въздуха в стаята. Не се опитваше напълно да прикрие факта, че бе пушил трева; просто не искаше да отблъсне Блеър с миризмата.
Звънецът огласи къщата и той я пусна да влезе.