Шумните купони далеч не бяха най-голямата страст на Ванеса, но предположи, че Дан има повод за празнуване.
— Добра идея — съгласи се тя.
— И ще говоря с баща ми за онова с преместването. Може пък да се окаже забавно — каза Дан доста спокойно.
Ванеса внезапно се почувства като героинята в една от онези банални романтични комедии с щастлив край, които ненавиждаше. Момичето, което заживяваше щастливо с любящия си съпруг в къща с копринени завеси на прозорците вместо черни чаршафи, каквито бяха окачили с Руби.
— Супер — отвърна ентусиазирано, макар това да бе една от най-неприятните й думи. Тя затвори слушалката и подаде телефона на сестра си, която продължаваше да бърбори по мобилния.
— Може ли да взема нещо назаем от твоя гардероб? — прошепна Ванеса.
Руби повдигна вежди и кимна мълчаливо.
Явно купонът щеше да бъде важен.
Като че ли й е до празнуване!
Блеър слезе от асансьора и се изправи пред самоделен транспарант, залепен на входната врата на апартамента, който гласеше: „Браво, Блеър! Толкова се гордеем с теб!“ Тя блъсна вратата. Муки, тлъстият бяло-кафяв боксер на Арън, се доближи до нея и пъхна влажния си нос между краката й.
— Разкарай се — изръмжа Блеър. За момент се запита дали не се бе случило някакво чудо. Може би баща й гей, който живееше във Франция, или пък някоя друга великодушна фея се бе обадила в „Йейл“ и те в крайна сметка бяха решили да я приемат веднага. Малко вероятно, но…
— Серена ни каза какво е станало! — изграчи бременната й майка, поклащайки се тежко по коридора. — Резервен списък, резервен списък. Не мога да разбера защо си се разстроила така, скъпа. Почти си приета в „Йейл“!
Блеър свлече жилетката си и я метна върху старинния шкаф в коридора. Муки отново се запъти да я души между краката и тя го срита.
— Не е толкова просто, мамо.
От бременността русата коса на кичури на Елинор растеше невероятно бързо и бе стигнала до раменете й, което бе жалък опит да придобие визията на жена на подходяща за раждане възраст. Елинор плесна с отрупаните си с бижута ръце.
— Е, малка мърморанке, така или иначе сме подготвили специален семеен празник в твоя чест. Всички те очакват в трапезарията!
Семеен празник. Имайте милост!
На масата бяха подредени най-хубавите кристали и сребро на Елинор, а тя бе поръчала храна от суши „Синя панделка“ — любимото на Блеър. Сайръс и Арън вече се бяха увеселили с няколко чаши шампанско. Дори дванадесетгодишният Тайлър изглеждаше на градус.
— А ти си мислеше, че ще се забиеш в общинския колеж „Норуок“ — каза Арън, докато пълнеше чашата на Блеър с шампанско. — Всички знаем, че можеш повече от това.
Сайръс й намигна с едно от изцъклените си, кървясали и замъглени сини рибешки очи.
— „Йейл“ директно ме отрязаха, когато аз кандидатствах. Крайно време е да ги накарам да съжаляват. Ако искаш да ги накарам да се поразмърдат относно кандидатурата ти, с удоволствие ще го направя.
Блеър се намръщи. Сякаш искаше в „Йейл“ да научат, че има нещо общо със Сайръс?!
— Аз няма да ходя в колеж — обяви Тайлър и отпи от шампанското си. — Ще стана диджей и ще обикалям по клубовете из цяла Европа. След това ще си отворя казино.
— Ще видим. — Елинор набучи едно 15-сантиметрово ролце „Калифорния“, сложи го в чинията си и се засмя. — Бебето пак е гладно.
На Блеър й се струваше, че майка й нямаше да изглежда бременна в двадесетия месец вместо в седмия, ако престанеше да се тъпче така. Тя пресуши цялата си чаша с шампанско и посегна към една неотваряна кутия със суши. Първо щеше да се натъпче с ролца от змиорка и после щеше да погълне достатъчно шампанско, за да може да повърне. После щеше да отиде с Нейт на тъпия купон на Западна улица, но само за десет минути, защото щеше да й се доповръща още повече при гледката на всички празнуващи, докато тя нямаше за какво да се радва. После щеше да заспи на „Закуска в Тифани“, най-любимия й филм на всички времена, в който участваше любимата й звезда на всички времена. Одри Хепбърн не беше ходила в колеж, но въпреки това животът й бе очарователен.
Майка й бодна грамадното си суши и го захапа, като че ли беше хотдог. Тя и Сайръс се познаваха от по-малко от година и бяха женени едва от ноември, но Елинор бе придобила неговите хранителни навици. Тя остави сушито в чинията и избърса устата си с бяла ленена салфетка.