— Така и така сме се събрали, скъпа, бих искала да те помоля за една услуга.
Блеър вдигна поглед от змиорката в чинията си. Изглежда майка й говореше на нея.
Олеле.
— Знаеш, мина доста време, и докторът смята, че би било добре да посетя няколко часа за родилки, за да си припомня някои неща. Записах се на интензивен курс. Ще бъде четири следобеда по два часа. Но Сайръс работи върху новия си проект в Хамптънс, а и така или иначе тези неща малко го изнервят. Може ли ти да дойдеш с мен, скъпа? Трябва ми партньор, пък е и само за два часа след училище.
Блеър изплю остатъка от змиорката в салфетката си и се пресегна към шампанското. Курс за родилки? Какво, по дяволите, означаваше това?
— Нали Арън искаше да става доктор — оплака се тя. — Не може ли той да дойде?
— Ти винаги си се грижила така добре за майка си — обади се Сайръс.
— Имам репетиции с групата — каза Арън, на свой ред. Не, че изобщо бе планирал да си предложи услугите.
— Аз също — побърза да добави Тайлър.
Елинор не бе в състояние да помоли никоя от своите приятелки на средна възраст да отиде с нея. Децата им бяха на възраст за колеж или около нея, а и гледаха на бременността й като на огромен, ужасен позор.
— Добре. Ще дойда — съгласи се Блеър мрачно. Тя бутна чинията си и се изправи. Само от мисълта, че трябваше да продължи разговора с тях, й се повдигаше. Освен това всички бяха забравили, че се предполага да празнуват. — Извинете ме — каза тя. — Трябва да се приготвя за излизане.
Майка й се пресегна и я прегърна.
— Разбира се, скъпа. — Тя стисна Блеър през кръста. — Ти си най-добрата ми приятелка.
Какво?
Блеър се отскубна и се вмъкна в своята така наречена спалня. „Джорджтаун“ поне бе по-далече от „Йейл“ — една положителна страна. Нищо нямаше да й стане, ако набере телефона върху плика и си уговори час за посещение.
Защо не й бе хрумнало да подаде документи в университет в Австралия?
Тя свали дънките и тениската си и се насили да се облече за купона. Сложи си по-тъмни и тесни дънки и черна блуза без ръкави. Ръцете й изглеждаха бледи и отпуснати и тя ги ощипа ядосано.
— Хей, сестричке — Арън бе застанал пред вратата. — Може ли да вляза?
Блеър направи отегчена гримаса на отражението си в огледалото.
— Мога ли да те спра? — отвърна отчаяно тя.
Арън отвори вратата. Задникът си беше сложил тениската на „Харвард“. Бе нещо като традиция да си облечеш дреха на училището, в което си искал да влезеш, веднага щом разбереш, че са те приели, но Арън бе разбрал това преди месеци.
— Реших, че можем да отидем заедно на купона.
— Хубаво — въздъхна Блеър. — Почти съм готова. — Тя взе молив на „Шанел“ и прокара тъмна сива линия под очите си. После си сложи гланц „Айс лип“ на „МАК“ и прокара пръсти през косата си. Ето. Готово.
— Няма ли да сложиш тениска на „Йейл“? — попита Арън, докато я наблюдаваше как търси подходящ чифт обувки под леглото. — На никого няма да кажа за резервния списък.
— Уау, задължена съм ти — отвърна остро тя и напъха краката си в чифт скучни черни мокасини. Отвори вратата на спалнята и се втурна към всекидневната, без да обръща внимание на това, че памучното и бельо се подаваше над тесните дънки.
Вече нямаше за какво да се конти!
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Как да излезеш от резервния списък и да влезеш в избрания от теб колеж.
Обяви гладна стачка пред отдел „Прием на студенти“.
Яви се отново на SAT, препиши и изкарай перфектен резултат.
Научи се да свириш „Янки Дудъл“ на цигулка и поздравявай с него отдел „Прием на студенти“, докато не ти паднат на колене с молба да се запишеш, само и само да престанеш да свириш.
Купи си повече чифтове обувки от Имелда Маркос, попадни в „Световни рекорди на Гинес“, напиши мемоари и спечели награда „Пулицър“ за литература.
Използвай платинената си „Амекс“, за да купиш на началника на отдел „Прием на студенти“ онова БМВ кабрио, което всичките ти приятели искат да получат по случай дипломирането си.
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,