Устните й бяха с тъмночервено червило, на ухото й се мъдреше сребърна змия, а черната минипола се впиваше в бедрата й. Червено-черният й потник някак се плъзгаше по рамената, разкривайки ябълковобялата й кожа по начин, който Дан не беше виждал преди. Поне не на обществено място.
Без дори да се замисли, той си проправи път през танцуващото множество, мина в гръб на Ванеса и я целуна по врата. Бледите й бузи пламнаха и тя се завъртя на бар стола, при което едва не изпусна любимата си камера.
— Не, че непременно трябва да отида в колеж веднага… — Серена спря насред изречението и зяпна Ванеса и Дан, които се опипваха като възбудени, озверели за секс животни.
Стоп!
Джени сметна момента за подходящ. Тя се блъсна в бедрото на Серена, като се надяваше да създаде впечатление за случайна среща.
— Здрасти! Е, поздравления и така нататък — промърмори тя смутено. — Ризата ти е наистина страхотна.
Ако Серена беше Блеър или някоя друга абитуриентка, тя щеше да попари ентусиазма на Джени с едно студено „Благодаря!“, чудейки се какво прави тази досадна деветокласничка на купона по случай влизането в колеж на последния клас. Но Серена никога не отрязваше хората по този начин. Това беше едно от нещата, които я правеха така неустоима или така застрашителна, в зависимост от това кой си и колко отчаяно я желаеш. Освен това Джени бе в групата за обмяна на опит на деветокласничките, ръководена съвместно от Серена и Блеър, следователно не бяха напълно непознати.
Джени имаше нова прическа — долният пласт коса бе оставена дълга и права, а горният бе къс и къдрав и стигаше до брадичката й. Косата й бе тъмна, а очите й — големи и кръгли. Строгата прическа й отиваше.
— Прическата ти е супер! — Серена слезе от бар стола, за да не стои само Джени права. — Приличаш на онзи модел в новите реклами на „Прада“.
Огромните кафяви очи на Джени едва не изскочиха от главата й.
— Наистина ли? Благодаря — произнесе тя задъхано, сякаш бе потупана по рамото с вълшебна пръчица.
Барманът се приближи и Серена поръча две чаши шампанско.
— Нали нямаш нищо против да ми правиш компания…? — попита тя.
Джени остана като гръмната. Против? Това бе истинска чест. Тя прокара пръст по влажния ръб на чашата си.
— Още ли си модел? — попита тя. — Много ми хареса онази кампания с парфюма.
Серена трепна и отпи шампанско. Преди два месеца дизайнерът Лес Бест я покани да участва в рекламната кампания за новия му парфюм и дори в крайна сметка го бе кръстил „Сълзите на Серена“. На билборда Серена седеше на дървено мостче в Сентръл парк и плачеше, облечена с жълта лятна рокля посред зима. Противно на това, което си мислеха хората, сълзите й бяха съвсем истински. Рекламата бе заснета точно в момента, когато вегетарианецът с расти Арън, братът на Блеър, бе решил да скъса с нея и по време на снимките сълзите просто започнаха да се стичат по лицето й.
— Всъщност мисля, че бих искала да се пробвам като актриса — отвърна тя.
Джени закима енергично.
— Просто изглеждаш абсолютно правдоподобно на тази реклама. Естествено, изглеждаш невероятно, а не си със сешоар и тонове грим.
Серена се изкиска.
— Не можеш да си представиш колко фондьотен ми бяха сложили всъщност — сещаш се, онова гнусно бежово нещо, с което ти мажат лицето? И ми ретушираха настръхналата кожа, защото задникът ми замръзна на оная пейка!
За момент лампите над бара угаснаха и всички закрещяха. После светнаха отново. Джени успя да остане спокойна, като се опитваше да създаде впечатление, че това не й се случва за първи път по време на парти.
— Честно — заяви Серена, доволна, че можеше да си отдъхне от разсъжденията за несигурното си бъдеще. — Всеки може да бъде модел. Стига да изглеждаш подходящо за фотосесията.
— Предполагам — отвърна Джени колебливо. Лесно й бе на Серена да обяснява как всеки може да бъде модел — бе надарена с крака на жираф, невероятно лице, прекрасни тъмносини очи и разкошна, дълга, естествено руса коса. — Но как разбираш дали изглеждаш подходящо?
— Отиваш на нещо, което се нарича кастинг — обясни Серена. Тя пресуши чашата си и извади пакет цигари „Голоаз“ от златистата си чантичка „Диор“. Само след няколко секунди барманът бе допълнил чашата и се пресягаше да запали цигарата й.
Знаете какво казват: красота = удобство.
— Виж, ако наистина се интересуваш от това, бих могла да поразпитам тук-там и да те свържа с някои от моите познати — предложи Серена.