Вероятно всички те един ден ще станат гинеколози с психически отклонения, помисли си Блеър.
Рут дръпна нагоре черно-белите си панталони за йога „Йоджи Ямамото“, клекна на пода и си напрегна лицето, докато не заприлича на бабун, отчаяно опитваш да изкара цяло бананово дърво от задника си.
— Спомнете си етапите на раждането, които обсъдихме в началото на часа. Така изглежда третият етап. Доста асоциален. По-късно, когато ефектът от епидуралната упойка е поотминал, и започнете да напъвате? Ами! Тогава ще започнете да крещите на съпруга си да забрави за предбрачния договор. Бебетата може и да са сладки, но в раждането им няма нищо сладко.
Блеър се изправи на лакти. Не разполагаха ли с по-модерни начини за това в днешно време? Не можеха ли просто да извадят бебето с лазер?
— А сега е време за малка награда. Дами, отпуснете се на пода. Нека партньорите коленичат в краката ви, където им е мястото. Дами, подгответе се за вълшебен масаж на ходилата!
Всички останали партньори всъщност бяха половинките на бременните, а не седемнадесетгодишните им дъщери. Именно съпрузите трябваше да правят масаж на ходилата. Това им беше работата. Но какво общо имаха с това дъщерите?
Блеър погледна краката на майка си. Приличаха на нейните, но бяха обути в три четвърти найлонови чорапи с телесен цвят. На Блеър й се повдигна само при мисълта, че трябва да ги докосне.
— Започнете с дясната пета. Обгърнете ходилото с едната си ръка и използвайте палците. Не се страхувайте да натиснете малко по-силно. Тя е носила двама души цял ден. Краката й са уморени!
Блеър неохотно вдигна десния крак на майка си. Едно бе сигурно: след всеки един от тези сеанси щеше да се почерпи с чифт изключително скъпи „Маноло Бланик“ от кредитната карта на майка си. Нужни бяха и серия пълни спа процедури, за да потисне спомена от този масаж и разговорите за раждането, да не говорим за вонята.
— Сега положете ходилото й на гърдите си и започнете да барабаните с пръсти от палеца по посока към коляното. Знам, че ще ви се стори странно, но усещането е невероятно.
Съпрузите се захванаха със задачата. Някои дори се забавляваха.
— Трябва да отида до тоалетната — обяви Блеър и пусна крака на майка си, който падна шумно върху вълнения килим на пода.
— Защо не използваш банята на близнаците? Надолу по коридора, вдясно — насочи я Рут и дойде на нейното място.
— Ооо — простена Елинор, щом Рут започна да барабани по крака й.
Банята бе голяма и модерна, като останалата част от апартамента, но бе пълна с шишенца „Клирасил“ и продукти за коса. На пода се мъдреше котешка тоалетна от сребриста пластмаса, която приличаше на модел на съпруга на Рут, а по плочките бяха разпилени отпадъци от котката. Блеър не знаеше къде точно се намира сандъчето на котката у тях, но определено мястото му не беше в банята. Това беше доста нехигиенично!
Тя застана на мивката и пусна водата, вглеждайки се в отражението си в огледалото. Ъгълчетата на тънките й устни сочеха надолу, а малките й сини очи бяха напрегнати и гневни. Късата й кестенява коса растеше по-бавно, отколкото й се искаше, и в момента беше съвсем безформена. Вдигна блузата си и огледа тялото си. Гърдите й бяха малки, а коремът й беше поомекнал, след като цяла зима не беше играла тенис. Иначе не беше дебела. Но ако се беше захванала с плуване, щеше да остане във форма, от „Йейл“ щяха да я поискат и с Нейт щяха да са правили секс. Животът й щеше да бъде прекрасен, а не…
Внезапно вратата на банята се отвори и тринадесетгодишните близнаци на Рут нахлуха вътре — момче и момиче с шини на зъбите и къдравата червена коса на майка си. Те зяпнаха Блеър. Момичето носеше сива плисирана униформа на „Констънс Билард“. Блеър пусна блузата си надолу.
— Търсим си котката — каза момичето.
— Да не си лесбийка? — попита момчето. Близнаците се изхилиха едновременно. — Защото ако си, как си забременяла? — продължи момчето.