Моля?
Блеър се пресегна към вратата и я затръшна под носовете им. После свали капака на тоалетната и седна. На пода откри захабено копие на „Джейн Еър“ и го взе. Беше чела книгата два пъти. Веднъж сама, когато бе на единадесет, и още веднъж в девети клас по английски. Сега препрочете първите няколко страници и се почувства като Джейн — изоставена, измъчвана от семейството си, с напълно подценена интелигентност и чувствителност. Ако банята разполагаше с таен изход към улицата, щеше да вземе такси към летището, да хване самолет за Англия или Австралия, да си смени името, да започне работа като сервитьорка или гувернантка, да се влюби в шефа си като Джейн, да се омъжи и да живее щастливо до края на дните си.
Но преди това трябваше да отмие миризмата на краката на бременна жена, която сякаш се беше просмукала в кожата й. Без да се замисли, Блеър затвори книгата, изправи се и пусна крана на ваната. Изпразни шишенце душ гел с краставица на „Кийлс“ във водата, съблече се и влече вътре. Готово. Затвори очи и си представи, че лежи на плажа в Австралия в онзи кариран бански в мидено розово и морскосиньо на „Бърбъри“, който за малко не си купи миналия уикенд, докато готиният й съпруг караше сърф в Тихия океан. По залез-слънце щяха да вдигнат платна и да отплават към хоризонта в яхтата си, да пият шампанско и да похапват стриди, след което щяха да правят секс на палубата, а зелените му очи щяха да проблясват на лунната светлина. Зелени очи…
Блеър се изправи във ваната. Нейт! Все пак нямаше нужда да бяга, след като имаше Нейт. Мобилният й телефон стърчеше от задния джоб на дънките, проснати на пода до ваната. Взе го и набра Нейт.
— К’во ста’а? — чу се от другата страна леко надрусаният му глас.
— Ще продължиш ли да ме обичаш, ако не успея да вляза в „Йейл“? — измърка Блеър, обгърната от балончетата.
— Естествено — отвърна Нейт.
— Смяташ ли, че съм дебела и отпусната? — попита тя, изваждайки единия си гол крак от водата, а след това и другия. Ноктите й бяха лакирани с червен лак.
— Блеър — скастри я Нейт, — ти си обратното на дебела.
Блеър се усмихна и затвори очи. С Нейт бяха водили този разговор хиляди пъти, но след него тя винаги се чувстваше по-добре.
— Да не си във ваната? — попита той.
— Аха — Блеър отвори очи и се пресегна към шишенцето с душ гел. — Иска ми се да беше тук.
— Мога да дойда — предложи Нейт обнадеждено.
Само да си беше вкъщи, в собствената си вана.
— Скъпа? — Гласът на Елинор се разнесе зад вратата. — Всичко наред ли е?
— Да — отвърна Блеър.
Лежа във ваната на инструкторката на майка ми от курса за родилки и правя телефонен секс с гаджето си.
— Не забравяй, че тук има много бременни със свръхактивни пикочни мехури!
Благодаря, че ми напомни.
— Трябва да затварям — каза Нейт. — Звънят ми треньорите от колежите. Този уикенд ще дойдат да гледат как играя.
Много внимаваше да не спомене за кои колежи ставаше въпрос.
— Е, утре сутрин заминавам за, „Джорджтаун“ и ще ти се обадя оттам, става ли? — Блеър затвори, излезе от ваната и се подсуши с една от меките бели кърпи, навити на руло на един от рафтовете на стената. Облече се и прокара пръсти през влажната си коса. Сега отражението в огледалото бе по-жизнерадостно и миришеше на чисто. Дали от ваната или от разговора с Нейт, но се почувства като нов човек.
Отвън в коридора бременните се бяха събрали и набиваха мини пици с козе сирене и маслини от „Елис“. Блеър застана на вратата и нервно изчака майка си да приключи разговора с Рут за моделите хладилници на съпруга й.
Близначката с униформа на „Констънс Билард“ се приближи към нея с бяла хималайска котка в ръце.
— Това е Жасмин — представи я тя.
Блеър се усмихна студено и затегна закопчалките на чантата си.
— Да не си изпаднала в нервна криза? — продължи да нахалства момичето. — Чух, че се е наложило да напуснеш училище.
За никого не беше тайна с каква скорост се разпространяваха слуховете в училището, а и извън него. До понеделник рижата тъпанарка с шините щеше да е разказала на всичко живо как Блеър Уолдорф си гледа гърдите в банята й или нещо по-лошо. В известен смисъл Блеър дори очакваше с нетърпение пътуването до „Джорджтаун“ този уикенд. Там поне никой нямаше да я познава и щяха да се отнасят с нея с подобаващо уважение и благоприличие.