— Казвам се Дрю — представи се той и й протегна ръка.
— Тук вече ми харесва! — възкликна Серена импулсивно, докато се ръкуваха. Обикновено ставаше твърде припряна, когато беше изнервена, макар че сега не беше точно нервна, просто беше прекалила с кофеина.
— Мога да ви предложа стандартната двучасова обиколка, но по-добре би било да ми кажете какво бихте искали да видите вие — предложи Дрю. Очите му бяха светлокафяви и носеше бежов памучен пуловер и маслиненозелени панталони от рипсено кадифе, с толкова съвършени ръбове, че Серена си представи как той получава пакета от „Дъ Крю“, изпратен от майка му, и ги обува направо от кутията. Харесваше й, когато момчетата се интересуваха от мода, но беше като че ли още по-привлекателно, когато едно момче изглеждаше секси въпреки зубърските си дрехи в стил „мама-току-що-ми-ги-купи“.
— Бих искала да видя стаята ви — каза тя, без да й мине през ум как ще прозвучи. Всъщност беше истина. Искаше да види как изглеждат общежитията.
Дрю се изчерви и Серена не му остана длъжна. Точно тогава я осени прозрение — беше посещавала девически училища още от първи клас. Само момичета в продължение на цели дванадесет години. Колежът и щеше да е пълен с момчета. Момчета по цял ден, всеки ден. Момчета, момчета, момчета.
Юпии!
— Гладна ли сте? — попита Дрю. — Столът в моето общежитие предлага доста прилична храна. Мога да ви разведа из една от по-големите библиотеки, после ще обядваме и ще ви покажа общежитията. Те са смесени, така че… — Той отново се изчерви и побутна очилата на носа си.
— Перфектно — съгласи се Серена.
Дрю я изведе от отдел „Прием на студенти“ и тръгнаха по една пътека, прекосявайки двора на университета. Яркозелените поляни бяха пълни със студенти, които играеха фризби или четяха. Един професор проверяваше есета под кленово дърво.
— Това е „Уайденър“ — библиотеката на хуманитарните специалности — обясни Дрю, докато се изкачваха по внушителните стъпала на сградата. — Аз уча две специалности — музика и химия, затова не прекарвам много време тук — обясни той, докато й отваряше вратата. Влязоха в тихото прохладно помещение и Дрю посочи към един заключен стъклен шкаф на отсрещната стена. — Тук разполагат с доста впечатляваща колекция от оригинални ръкописи. Древногръцки папируси и така нататък.
Папируси?
Дрю стоеше мълчаливо с ръце в джобовете на рипсените си панталони в очакване да го разпита за библиотеката. Но Серена бе твърде погълната от него. Вече беше преценила, че Дрю е сладък, но момче, което абсолютно спокойно използва думи като папируси, беше абсолютно неустоимо!
Тя започна да върти един рус кичур между пръстите си и се загледа в тавана на библиотеката, сякаш бе очарована от украсата му.
— Значи следвате музика? Свирите ли на някакъв инструмент?
Дрю заби поглед в пода и едва доловимо промърмори нещо.
Тя се доближи.
— Моля?
Той прочисти гърлото си.
— На ксилофон. Свиря на ксилофон в оркестъра.
А тя си мислеше, че ксилофонът е просто играчка, изобретена, за да има поне една дума в английския, която да започва с „x“3! Серена въодушевено плесна с ръце.
— Мога ли да ви послушам?
Дрю се усмихна колебливо.
— Имам репетиция в три часа, но все още се уча. Вероятно няма да ви се иска да останете…
Серена бе уредила кола да я вземе следобед и да я закара до Провидънс, за да посети „Браун“. Брат й Ерик учеше там и този път щеше да я разведе наоколо, вместо, както обикновено, да я напие заедно с приятелите си в общежитието. Но все пак това бе Ерик. Щеше да я разбере, ако закъснееше малко.
Когато си на седемнадесет, руса и красива, можеш винаги да си позволиш да закъсняваш.
— Ще поостана, разбира се. — Тя хвана Дрю под ръка и го изведе от библиотеката. — Хайде, умирам от глад!
Кому бяха нужни библиотеки, пълни с папируси, когато „Харвард“ можеше да предложи толкова повече?
Б прави впечатление в Дж-таун.
— Името ми е Ребека Ранли и ще бъда твой гид този уикенд. Ето ти табелка с името, карта и свирка. Моля, не се разделяй с табелката, картата и свирката.
Блеър огледа дребното, наперено изрусено момиче пред себе си. Тя нямаше нищо против самоувереността като такава. Самата тя се държеше нафукано, когато се опитваше да склони дизайнер от калибъра на Кейт Спейд да осигури подаръците по време на едно от партитата, организирани от нея, или когато молеше някой учител да я освободи по-рано, за да отиде на разпродажбата на мостри на „Клои“. Но съвсем съзнателно да се надуваш пред връстниците си бе просто достойно за съжаление.