Аплодисменти, моля.
Н просто иска да вкуси от гланца й за устни
Нейт Арчибалд стигна до края на обградена с брястове алея, водеща към терасата и фонтана Бетесда. Той метна угарката на джойнта на земята и мина покрай приятелите си с фризбито. На не повече от три метра оттам Блеър седеше с кръстосани крака до фонтана и декламираше своя монолог пред камерата. Изглеждаше нервна и някак невинна. Крехките й ръце пърхаха около дребното й, подобно на лисича муцунка личице, а късата й сива униформа едва покриваше мускулестите й бедра. Той отмести няколко златисти кичура от изумруденозелените си очи и пъхна ръце в джобовете си. Тя определено бе доста секси.
Разбира се, точно в този момент в главите на всички момичета в парка се въртяха същите мисли, само че по негов адрес.
Странното момиче с бръснатата глава зад камерата му се стори бегло познато. При нормални обстоятелства Блеър нямаше да има нищо общо с нея, но пък, от друга страна, тя обожаваше да говори за себе си. Блеър се разтапяше, когато й се обръщаше внимание и дори след като скъса с нея и й бе изневерявал нееднократно, Нейт все още я намираше за доста привлекателна. Той потопи пръстите си във фонтана, промъкна се зад нея и напръска голата й ръка.
Блеър извъртя глава и го видя зад себе си — неустоим, както обикновено, с бледожълта риза, разкопчана и разпасана, с навити ръкави, подчертаваща мускулестите му загорели ръце и красивото лице.
— Нали не чу какво говорех? — попита тя.
Той поклати глава и тя стана от кърпата, като напълно забрави за Ванеса. За Блеър интервюто беше приключило.
— Здрасти! — Нейт се наведе и я целуна по бузата.
От него се носеше аромат на дим, чисто пране и нова кожа — до една неустоими момчешки миризми.
Ммм.
— Здравей! — отвърна Блеър и приглади униформата си. Защо, по дяволите, не бе научила, че е приета в „Йейл“, днес?
— Тъкмо си спомних как миналото лято беше пристрастена към сладоледени сандвичи — започна Нейт. Внезапно го обзе желанието да оближе сладкия й гланц за устни и да прокара език по зъбите й.
Тя се престори, че намества новите си обици, за да привлече вниманието му към тях.
— Твърде нервно ми е, за да ям, но една лимонада би ми дошла добре.
Нейт се усмихна и Блеър го хвана под ръка, както когато бяха двойка. През нея премина познатата стара тръпка. Както винаги, когато бяха заедно, я изпълни усещане на сигурност и вълнение. Отидоха до количката, паркирана в горната част на стъпалата, и Нейт купи две кутии лимонада „Кънтри Тайм“. Седнаха на близката пейка и той извади плоско сребристо шишенце от маслиненозелената си брезентова раница „Джак Спейд“.
Време за коктейли!
Блеър забрави за лимонадата и грабна шишето.
— Не разбирам защо си нервна — опита се да я успокои Нейт. — Ти си отличничката на класа. — Нейт бе леко объркан по отношение на колежа. Бе подал документи в пет университета и определено искаше да бъде приет някъде, но същевременно бе уверен, че щеше да се чувства добре, в който и да е от тях.
Блеър отпи още една глътка, преди да му върне шишето.
— В случай, че си забравил, се издъних и на двете интервюта — припомни му тя.
Нейт бе дочул за нервния пристъп по време на първото й интервю за „Йейл“, в края на което тя бе целунала интервюиращия. Бе разбрал и за мимолетния й флирт с интервюиращия я представител на възпитаниците на университета. В известен смисъл вината и в двата случая бе негова. Когато късаха, Блеър тотално откачаше.
Той се пресегна и намести рубинения й пръстен.
— Успокой се. Всичко ще се нареди — увери я той. — Обещавам.
— Добре — съгласи се Блеър, макар да знаеше, че нямаше да може да си намери място, докато над главата в спалнята й, в направена по поръчка сребърна рамка от „Тифани“, не бъде окачено писмото от „Йейл“, съобщаващо добрата новина. Щеше да усили новия диск на „Рейвс“, който винаги й действаше възбуждащо, при все че бе доста шумен и дразнещ, щеше да лежи на леглото и да препрочита писмото от „Йейл“, докато Нейт си играеше с голото й тяло.
— Прекрасно — Нейт се наведе и започна да я целува, прекъсвайки еротичната й фантазия.