Косата й бе червеникаворуса, което Нейт не помнеше от срещата им през октомври, и се запита дали не се беше боядисала. Всъщност бе доста по-сладка, отколкото я помнеше, а и това, че не се беше опитала да му се подмаже с чанта, пълна с блузи на „Браун“, му хареса. Дори да решеше да отиде в „Йейл“, наистина ли щеше да му потрябва бандаж с емблемата на университета?
— Ще ви чакам там — отвърна той, след което подаде ръка на треньорката на „Йейл“. — Благодаря ви, че дойдохте.
Но тя нямаше намерение да се откаже така лесно.
— Какво ще кажеш за късна закуска утре към единайсет? Отседнала съм в хотел „Уелс“ на Медисън — долу се намира „Сарабетс“. Палачинките им са дяволски добри.
Нейт забеляза, че треньорката на „Йейл“ има доста хубави гърди — големи, но стегнати. Приличаше на секси волейболистка от олимпийския отбор. Той метна сака на „Йейл“ на рамо.
— Става — прие той. — Късна закуска ми звучи добре.
Беше доста главозамайващо да го ухажват по този начин два от най-престижните и труднодостъпни колежи в страната. Определено щеше да е забавно да види колко отчаяно го искат.
Момче от Горен Ийст Сайд напуска семейното гнездо
— Кажи честно, това прекалено ли е? — попита Джени. Ванеса седеше в единия край на леглото на Джени и я снимаше, докато си избираше тоалет за фотосесията. Ванеса трябваше да помага на Дан при опаковането на багажа, но той се бе натъкнал на една тетрадка със стихове, писани, когато е бил на тринадесет, и сега бе зает да търси някой поетически бисер, който може да се осъвремени.
Успех в търсенето!
Джени си беше наумила да се появи на фотосесията без сутиен, което не правеше никога, поне не на обществени места. Освен това беше решила да си сложи светлосиня тениска, прилепнала по тялото.
— Е, какво ще кажеш?
— Прекалено е — отвърна Ванеса прямо, като се стараеше да придържа фокуса над раменете на Джени, за да не бъде ограничен филмът й за лица над 18.
— Наистина ли? — Джени се обърна, за да провери как изглеждаше задникът й в огледалото на гърба на вратата на гардероба. В новите й дънки „Ърл“ краката изглеждаха много по-дълги, отколкото в другите дънки. Чудо на дизайна.
Ванеса направи панорамна снимка на стаята. Типична стая на тийнейджърка, решена в бяло и розово, с изрезки от модни списания по стените и библиотека, пълна с тийнейджърска художествена литература и полуоблечени кукли Барби, които така и никой не изхвърляше. Картините по стените обаче определено бяха уникални. Съвършено копие на „Целувката“ на Густав Климт, удивително копие на „Вятърните мелници“ на Ван Гог и прекрасен мак ала О’Кийф — всичките дело на точната ръка на Джени.
Ванеса се върна на основния си обект.
— Защо не опиташ с черна блуза — предложи тя. — И сутиен.
Джени посърна.
— Толкова ли е зле?
Баща й се появи на вратата. Беше вързал по-дългите кичури на косата си с едно от ластичетата на Джени.
— Леле, момиче, сложи си пуловер или нещо такова — ахна Руфъс. — Какво ще си помислят съседите?
Джени знаеше, че баща й се майтапи, но като цяло й стана ясно какво беше преобладаващото мнение. Извади един суичър от гардероба и го навлече.
— Много благодаря, хора. Прекрасно е да знаеш, че някой ти мисли доброто — каза тя, поглеждайки ядосано баща си. — Има ли вариант и аз да се изнеса при теб? — попита тя Ванеса.
— Абсолютно не — възрази Руфъс. — Кой ще изпива целия портокалов сок, преди да стана сутрин? И кой ще запълва отделението за масло в хладилника с лак за нокти? Кой ще боядисва черните ми чорапи розови?
Джени го погледна иронично. Баща й щеше да бъде наистина самотен, ако останеше съвсем сам. А и така или иначе нямаше желание да живее с Дан и Ванеса. Не и при положение, че те бяха почти женени. Щеше да бъде доста неловко.
Внезапно Ванеса се почувства ужасно виновна, че им отнемаше Дан, след като майка му ги бе напуснала преди години и бе заминала за Прага с някакъв барон.
— Ще се отбиваме за вечеря в края на седмицата — предложи тя неубедително. — А може и вие да ни идвате на гости и да готвите. Руби има много кухненски съдове и няма да е лошо някой да ми покаже как да ги използвам.
Лицето на Руфъс се озари.
— Можем да организираме уроци по готварство!
Ванеса настрои фокуса на камерата и се опита да вкара Руфъс в кадъра.