— Като че ли не го правиш постоянно — засече я Форест, с което намекна, че миниатюрното й тяло е резултат от съзнателни усилия.
— Познаваш ли един Чък Бас? — попита Гейнър.
Блеър кимна утвърдително. Всички познаваха Чък Бас, независимо дали им харесваше, или не.
— Вярно ли е, че не са го приели никъде? — попита Ребека, хрускайки лед с щръкналите си зъби.
— Това е доста унизително — заяви Форест без капчица съчувствие.
Блеър мълчаливо отпи от питието си. Сега, когато „Джорджтаун“ прогресивно губеше своята привлекателност, а тя на практика нямаше други алтернативи, вече можеше да влезе в положение на Чък.
— Познаваш ли Джесика Уорд? — попита я Ребека. — Тя дойде тук за един семестър и после се прехвърли в Бостънския университет.
Блеър поклати глава. Не познаваше Джесика, но вече прекрасно разбираше мотивите й да се махне от това място.
— А Кати Фаркас? — попита на свой ред Фран. — Ходихме заедно на лагер.
Блеър кимна отегчено. Вече започваше да й писва от кръстосания разпит.
— Съученички сме в „Констънс“.
— А Нейт Арчибалд? — обади се Гейнър. Тя игриво побутна Форест с лакът и повдигна вежди. — Помниш ли го?
Форест отвърна на побутването.
— Млъкни — отвърна рязко тя, като по лицето й се изписаха едновременно яд и тъга.
Блеър застана в отбранителна позиция.
— Какво за него?
— Веднъж дойде тук. Най-надрусаният тип, когото сме виждали. Но чух, че са го взели в най-добрите университети, даже в „Йейл“, за да играе лакрос. Не мисля, че е подавал документи тук. Не му се е наложило.
— Нейт Арчибалд — повтори Фран. — Всички бяхме влюбени в него — изсмя се дрезгаво тя, — особено Форест.
— Млъквай! — викна Форест отново.
Стомахът на Блеър се обърна. Сега унгарците се пробваха на Еминем. На, на, на, на, на. На, на, на, на, на, рапираха дразнещо те. Тя избута питието си.
— Нейт е приет в „Йейл“? Долна лъжа — каза Блеър сякаш на себе си. Но когато ставаше въпрос за Нейт, тя не знаеше на какво да вярва.
— Защо да те лъжем? Дори не те познаваме — отговори й Гейнър остро.
Блеър я погледна за момент, след което се пресегна за чантата си под масата.
— Веднага се връщам — обяви тя и се отправи към тоалетните.
Палавият Н
Бриджид бе провела интервюто на Нейт през есента и вече знаеше, че той от дете всяко лято плава в Мейн. Затова предположи, че обича омари. И тъй като трябваше да даде всичко от себе си, за да го привлече в „Браун“, го заведе в ресторант „Читарела“, където се беше обадила предварително, за да поръча огромен омар на скара за двамата, заедно с бутилка „Дом Периньон“ и кошница пържени картофи.
— Израснала съм в Мейн — обясни тя, играейки си с перлите около врата си. — Камдън. Семейството ми плаваше и ядеше омари — само това правеше.
В интерес на истината Нейт смяташе, че омарите бяха много смешни — като ракообразни анимационни герои, които танцуваха на опашките си и стискаха микрофон в щипките си, пееха и пускаха шеги, за да разсмиват хората. Определено не бяха храната, за която копнееше, когато бе гладен.
Което на практика беше през цялото време.
— Е — Бриджид доля шампанско в чашата си, макар че сервитьорът току-що я бе напълнил. Беше се преоблякла в изрязана оранжева рокля, с блестящ гланц за устни и спирала. Червеникаворусата й коса беше разресана и изглеждаше още по-сладка, отколкото на игрището по лакрос в парка по-рано. Тя опипваше нервно столчето на чашата си. — Стига сме говорили за мен. А ти, ъъъ…? — Прехапа устни. — Имаш ли си приятелка?
Нейт бодеше от салатата си и размазваше козе сирене по зеленчуците. Усещаше, че изрязаната рокля на Бриджид и флиртът, който долавяше, леко надхвърляха мисията й да го убеди да се запише в „Браун“. Подозираше, че си падаше по него. Но все пак тя бе жената, провела интервюто му за университета, и той искаше да направи добро впечатление.
— Нещо такова — отвърна той колебливо. — Ту сме заедно, ту се разделяме.
Изглежда отговорът й хареса.
— Заедно ли сте в момента?
Нейт предпочиташе бира пред шампанско, но изгълта съдържанието на чашата си наведнъж, също като Блеър. На теория в момента бях заедно и бяха щастливи, урра. Но все още не бяха обсъждали условията на връзката си. Дали флиртът със служителка от администрацията на „Браун“ влизаше в графата изневяра?