Добрата новина е, че ако някой от нас е направил или е на път да направи огромен социален гаф, разполагаме с празния лист на висшето образование, върху който можем да преоткрием себе си. А по всичко личи, че на някои от нас им предстои сериозно преоткриване. Сещате ли се за онова момче, което не влезе никъде? Баща му бе осенен от гениалната идея, че на него перфектно би му прилягало военно училище. Още четири години в униформа. Никаква „Прада“. Къса подстрижка. И никакви монограми!
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Уча в „Джорджтаун“ и съм почти сигурна, че забелязах онова момиче Б, за което не спираш да говориш, да се мотае с едни загубенячки в смотан караоке бар, където ходят само загубеняците, и здраво да се забавлява. Изглеждаха мъртвопияни и един мазник с „Лексус“ ги откара обратно в общежитията.
диа
О: Скъпа диа,
Долавям ли нотка на ревност в гласа ти? Какво са ти направили тези предполагаеми загубенячки? Мисля, че е много хубаво, дето Б разширява социалния си кръг и се запознава с нови хора.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Мислех, че Н е приет във всички университети от Бръшляновата лига, но ми се стори, че го видях с жената, която ме интервюира за „Браун“, в един ресторант, където вечерях с родителите ми, и по всичко личеше, че се сваляха. Знаеш ли нещо по въпроса?
селест
О: Скъпа селест,
Добър въпрос. Може би се тревожи от „Браун“ да не си променят мнението. Или пък вече му е дошло до гуша да бъде отхвърлян от сещаш-се-коя.
Интригантката
Наблюдения
Дж с лична асистентка в „Блумингдейл“ получава допълнителни насоки по отношение на бельото. Поне най-сетне търси професионални съвети — слава Богу! Н и служителката от администрацията на „Браун“ се качват в асансьора на хотел „Уоруик Ню Йорк“. Позволете ми да рискувам с едно предположение: Тя е държала да направи второ интервю. Б и четири пияни руси момичета си купуват самобръсначки за еднократна употреба и перхидрол от „Уолгрийнс“ в Джорджтаун. С лежи на покрива на художническото ателие в „Браун“ и брои звездите с момче, което изглежда като латиноамерикански любовник. Човече, това момиче не си поплюва! Д, В и едно момиче с лилаво-черна коса и порче пият еспресо в едно кафене в Уилямсбърг. Изглежда Д добре се вписва в новата обстановка.
Не ме напуска усещането, че нощта ще бъде дълга и безсрамна — следователно с нищо няма да се различава от останалите. Пийте много „Ред Бул“ и „Гаторейд“ сутринта и до понеделник ще сте свежи като краставички. Нямам търпение да ми разкажете!
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
На следващата сутрин
— Май е хубаво, че вече съм приет в „Браун“, а? — каза наперено Нейт. Той запали прясно свития джойнт, дръпна си и го подаде на Бриджид. Изправи се, намъкна си панталоните и отиде до прозореца.
Стаята на Бриджид в хотел „Уоруик Ню Йорк“ гледаше към една въздушна шахта. Стаята ставаше, стига да си падаш по цветни мотиви и кафяви килими, но бе доста далеч от „Плаза“.
— В този коптор не сервират ли кафе сутрин? — промърмори той.
Бриджид се беше изправила в леглото, гола и обвита в чаршафите.
— Долу има ресторант, но чаша чай струва пет долара.
Нейт се обърна.
— Е, и?
Искаше да я накара да се почувства така, сякаш изминалата нощ е била огромна грешка. Че да го приемат в „Браун“ е било грешка.
Тя остави джойнта на ръба на стъкления пепелник.
— Знаеш ли, обикновено не се държа така — каза тя, докато синьо-зелените й очи го оглеждаха, за да разберат какво се въртеше в главата му.
Нейт отвори шкафа срещу спалнята и включи телевизора. Загледа се в някакви спортни коментари по MSNBC, като съзнателно я пренебрегваше.
— Знаеш, че те харесвам, нали? — настоя Бриджид, опитвайки се да привлече вниманието му. — Направихме го, защото се харесваме, нали?
Нейт остана безмълвен.
Бриджид придърпа чаршафа към брадичката си.
— Нали няма да кажеш на никого в „Браун“ за това?