Тя извади един гланц „Шанел“ от чантата си, откри на пода лист хартия и написа:
Зеленото ми харесва с розови искри. Ела да ме видиш в Ню Йорк.
Бутна листчето към Кристиан, грабна чантата си и се измъкна на пръсти от студиото.
— Au revoir — прошепна тя, като се обърна и изпрати въздушна целувка на спящото момче. За момент се поколеба. Не беше ли твърде просташко да се измъкне, без да се сбогува? Не и когато просто се бяха целували и заспали в прегръдките си. А освен това бележката сама по себе си беше доста романтична.
Чу се изсвирване на клаксон и Кристиан се размърда. Серена се промъкна крадешком навън и слезе надолу по стълбите. Не си падаше по сбогуванията, а ако Кристиан се събудеше, нямаше да успее да стигне до „Йейл“.
— Обичам те — прошепна тя на излизане от сградата. Тя познаваше „Браун“ от посещенията при брат си и лесно намери паркинга. Избягвайки павираната пътека, тя притича по поляната и обувките й се покриха с роса, а крачолите й — с прясно окосена трева. Една черна кола бе спряла отстрани на пътя и я очакваше. Внезапно я налегна много силно дежа вю. Вчера ли Дрю я беше целунал на стълбите на общежитията в „Харвард“, докато колата й я очакваше да я откара в „Браун“? Вчера ли беше казала на друго момче „Обичам те“?
Да, точно така. Вчера.
Шофьорът й отвори вратата и тя скочи вътре. „И теб обичам“, прошепна тя на Дрю за извинение, макар че беше далече. Един уикенд на посещения в различни университети трябваше да й помогне да си изясни нещата, но в момента Серена се чувстваше по-объркана отвсякога. Как щеше да се концентрира върху колежа, след като той бе пълен с момчета, които само чакаха тя да се влюби в тях?
Е, разбира се, винаги можеше да избере девическия колеж „Дорна Б. Рей“ в Брин Мор, Пенсилвания. Там все още приемаха документи!
На следващата сутрин. Трета част
— Клин клин избива, сестро.
Блеър отвори едното си око. Ребека стоеше над нея и размахваше огромна чаша „Блъди Мери“ с целина, лимонов резен и бъркалка с форма на розово фламинго. Изрусената коса на Ребека бе току-що изсушена със сешоар. Носеше розов хавлиен анцуг „Джуси Котюр“ и яркосиня очна линия.
Мокра котка. Това беше най-подходящото определение за начина, по който се чувстваше Блеър в момента. Като мокра и сплъстена котка. Опита се да се изправи, но отново се свлече назад върху надуваемия дюшек. Изсумтя. Скалпът я щипеше. Краката й горяха. Миришеше странно. Какво й ставаше?
Без коментар.
— Кълна се, веднага щом изпиеш това, ще се почувстваш по-добре — Ребека клекна до нея и обгърна главата й като майка, която дава на болното си дете топъл бульон. — Това е тайната ни рецепта.
Колко успокояващо.
Блеър се изправи отново и изпи гъстата червена смес. Имаше вкус на водка и чипс с аромат на барбекю.
Отврат!
— Косата ти ще изглежда доста по-добре, когато корените поникнат малко — каза Ребека. — А може и да си боядисаш веждите в същия цвят.
Блеър бе забравила за косата си. Знаеше, че вече е руса или поне нещо в тази гама, но не можеше да събере сили, за да се погледне, не и докато беше далече от фризьорски салон „Червената врата“ на Елизабет Арден. Щеше да се наложи Ребека да й услужи с шапка.
В стаята на момичетата имаше две двойки легла, разположени перпендикулярно, за да могат да си говорят и да се кискат по цяла нощ. Леглата бяха празни.
— Къде са останалите? — простена Блеър. В устата си имаше вкус на лак за нокти.
— Отидоха да купят кифлички — Ребека прибра косата си в стегната конска опашка. — Всяка неделя си лежим в леглата, ядем кифлички и обсъждаме момчетата, с които сме могли да спим, но не сме го направили предната вечер.
Колко забавно.
Главата на Блеър я цепеше твърде силно, за да обсъжда кифлички и момчета.
— Трябва да се прибирам — промърмори тя. У дома щеше да лежи на собственото си легло, да гледа стари филми и да похапва кроасани от подноса, донесен й от Мъртъл. Можеше да напише гаден имейл на Нейт. И нямаше да й се налага да гледа отблъскващия висящ орнамент във формата на великденски заек, направен от червени презервативи „Лайфстайлс“, който момичетата бяха окачили да виси от тавана.
— Не може да си тръгнеш, преди да са се прибрали — настоя Ребека. Тя седна на един шкаф близо до Блеър, извади несесер и започна да оформя ноктите на краката си с пиличка от неръждаема стомана. — Трябва да ти покажем специалния ни поздрав.