— За какво е това всъщност? — прошепна тя на момичето до нея.
— Някакво тийнейджърско списание — отвърна момичето и се обърна към фотографа. — Какви изражения искате от нас?
— Няма значение — фотографът се покачи на един стол и продължи да снима.
Джени излезе от образа на предизвикателен модел на „Найк“. Как така нямаше значение? Тя затвори очи и издаде напред долната си устна все едно се цупеше, за да го тества.
— Браво, малката! — извика фотографът.
Джени отвори очи, напълно озадачена. Тя се озъби и набръчка нос. После се изплези.
— Отлично! — продължи фотографът.
Джени се разсмя. Беше доста по-забавно от опитите да изглежда предизвикателно и красиво. Така поне можеше да демонстрира характера си. И за пръв път, макар и в тесен спортен потник, напълно забрави за гърдите си, докато се снимаше.
А това, само по себе си, бе същинско чудо.
„Йейл“ иска да види Н в своя бандаж
— К’во става, тренер? — поздрави провлачено Нейт, пристигайки с цели четиридесет и пет минути закъснение на уречената среща с треньорката на „Йейл“ в „Сарабетс“. — Извинявам се за закъснението. Още не съм на себе си от снощи. — Беше изпушил още два джойнта след този в хотелската стая с Бриджид. Сега очите му бяха почти затворени и не спираше да се хили.
„Сарабетс“ беше приветливо място, пълно с цветя и похапващи късна закуска майки с деца от Горен Ийст Сайд и бащи, погълнати от неделната преса. Наоколо ухаеше на кленов сироп.
— Заповядай. — Треньорката посочи стола срещу себе си. Русата й грива се спускаше върху раменете. Беше с червено червило и сребрист потник. Приличаше на отдавна изгубената по-голяма сестра на Джесика Симпсън. — Хубава шапка — добави тя с усмивка.
Нейт носеше една от бейзболните шапки на „Йейл“, които тя му беше подарила.
— Нося и бандажа — каза той, полагайки неистови усилия да остане сериозен. Вече доста добре му се удаваше да се държи като задник. — Грабна едно кексче от кошницата на масата и го напъха цялото в устата си. — Умирам от глад, мамка му — добави той с пълна уста.
— Яж, колкото искаш — подкани го треньорката щедро. — Свикнала съм да бъда с отбор прегладнели момчета.
— Ъхъ — изгрухтя Нейт. Щеше да бъде по-трудно отколкото си мислеше. Грабна цяло пакетче масло между пръстите си и си го напъха в устата при кексчето. — Кажи сега защо смяташ, че трябва да играя с тези педерастчета.
Треньорката отпи от коктейла си „Мимоза“.
— Виждам, че си от хората, които обичат предизвикателствата. В противен случай се отегчаваш. Правиш неща, за които после може да съжаляваш. Моята работа е да ти наритам задника и обещавам, че ще го сторя.
Нейт преглътна бучката масло. Нищо чудно, че тази година „Йейл“ бяха толкова напред с материала. Трябваше да признае, че определено беше впечатлен. Но все пък мисията на треньорката беше да го убеди да отиде в „Йейл“, точно за това беше дошла в Ню Йорк. Неговата мисия, от друга страна, беше да ги накара да се откажат от него.
Вероятно не беше избрал правилния подход. Избърса си устата и впи неустоимия си зелен поглед в сините очи на треньорката.
— Казвали ли са ти, че си секси? — той се пресегна към крака й под масата и задържа ръката си върху него.
Треньорката се усмихна спокойно и уверено.
— Да, доста често, особено момчетата в отбора.
Внезапно Нейт изпита силна болка от убождане в ръката.
— Мамка му! — извика той и се отдръпна. Сложи ръката в скута си. Треньорката на „Йейл“ го бе пробола с вилицата си. Течеше му кръв!
— Бих казала, че и ти ме привличаш. Хубаво момче си. Но ще се наложи да се примиря с това да те виждам по бандаж в съблекалнята следващата есен. — Тя се пресегна към чантата си и измъкна една лепенка от там. — Съгласен ли си?
Внезапно Нейт осъзна, че „Йейл“ може би е мястото за него. Блеър също можеше да бъде приета там. Можеха да отидат двамата и да си живеят мирно и щастливо заедно. Серена също можеше да избере да отиде там и тогава и тримата щяха да заживеят щастливо.
Малко вероятно.
— Съгласен съм — отвърна той и махна към сервитьора с другата си ръка. Поръча си бира и се усмихна на треньорката по същия нахакан и отнесен начин, който караше момичетата да припадат по него, а учителите — да му пишат 6, когато заслужаваше 4.