В „Джорджтаун“ има една общност от проститутки, които се представят за кръг на целомъдрието. Това е изключително отбрана група, която съществува от половин век.
Серийна убийца, носеща със себе си порче и представяща се с екзотични момичешки имена като Фантазия и Тинкърбел, е на свобода в града. Любимо оръжие: кирка.
Умела измамница, преструваща се на служителка в кандидатстудентския отдел на „Браун“ приема студенти и събира такси за обучение. Когато през есента студентите пристигнат в очакване на ориентационната си обиколка, се оказва, че университетът никога не е чувал за тях. Към момента властите все още се опитват да открият извършителя на тази хитро замислена схема.
Последният брой на тийнейджърското списание „Трийт“ публикува статия, озаглавена „Размерът на гърдите има ли значение?“. Досещате ли се какво имам предвид?
Излиза, че катедрата по изкуства „Браун“ е издигнала в култ работата на най-младия си професор, младеж от Венецуела, специализираш в абстрактни маслени интерпретации на фигури от поп културата, най-вече представители на тийнейджърската поп култура.
Ще ви попитам отново — досещате ли се какво имам предвид?
Разбира се, тези твърдения далеч не са потвърдени с факти.
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Как така не си обхваната от кандидатстудентската паника? Започвам да си мисля, че си някаква осмокласничка и просто имаш по-голям брат или сестра и затова знаеш всичко за нас.
пиленце
О: Скъпо пиленце,
Много се забавлявам, като видя колко време отделят хората на МЕН. Чудя се дали някой ден няма да стана една от онези поп икони, за които докторантите пишат дисертации, като Мадона, да речем? Ще ти кажа едно: осми клас? Това вече съм го минала.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Изритаха ме от „Браун“, преди дори да съм започнал първата си година. Определено бях изненадан, като разбрах, че съм приет там, тъй като през последната година в училище имах предимно тройки. Но излиза, че никога не са ме приемали. Явно съм станал жертва на някаква схема, при която учениците получават писма, в които им съобщават, че са приети, след което обират парите на техните, а учебното заведение изобщо няма идея какво се случва. Сега нося стиковете в голф клуба на баща ми.
играч
О: Скъпи играчо,
Искрено се надявам да си като едно от онези наркоманчета, които работят в голф клуба на МОЯ баща, които обожават да разказват истории за това как са били приети в „Браун“, а после са ги изключили. Интересен разказ. Само се надявам същото да не се случи с мен или приятелите ми.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Можеш ли да ми обясниш разликата между момичето, което обича да излиза с различни мъже, и леко момиче? Защото знам, че вероятно изглеждам като леко момиче, но всъщност чисто и просто имам много приятели от мъжки пол, които нямат нищо против. За разлика от момичетата.
попммич
О: Скъпо попммич,
Нищо. Нищо. Нищо. На практика едно момиче, много близко до сърцето ми, познато тук като С, е точно от този тип и виж как добре се оправя!
Интригантката
Наблюдения
В и Д са повлечени из китайския квартал от едно шумно момиче с лилаво-черна коса, което размахва плик с жива риба вътре. Да речем, че ще се постарая да не вечерям у тях в близко бъдеще. Б е във фризьорски салон „Червената врата“ на Елизабет Арден след края на работното време в неделя. Корекция на цвета. С, с чело, долепено до прозореца на влака „Ню Хейвън — Ню Йорк“, похърква лекичко. Вероятно този уикенд са й се събрали доста безсънни часове — побут, побут. Н в един тъмен ъгъл разменя тениската си на „Браун“ за пликче дрога. Малката Дж тича в парка Ривърсайд. Да не би да се опитва да влезе във форма за следващата си фотосесия?
Кой можеше да предположи, че този уикенд ще промени живота на толкова хора?
Ще се видим утре в училище.
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
Б заслужава орден за храброст