— Обаждам се само да проверя дали си добре — каза Дан.
Джени погледна отражението си в огледалото. Носеше розови метални фиби в косата, които й харесваха, тъй като изглеждаха ретро.
— Ами, така мисля.
— Значи никой не ти е казвал нищо или… — продължи Дан.
— За какво? Защо, да не си направил нещо, Дан? — побърза да го обвини Джени.
— За твоята снимка в онова списание? Момчетата тук са го прибрали от сестрите си и го лепят по шкафчетата.
Стомахът на Джени се сви. Дан нямаше да звучи толкова загрижен, ако снимката изглеждаше толкова добре, колкото тя си беше представяла.
— Видя ли я? Какво й е?
Той не отговори.
— Дан! — едва не извика Джени. — Какво й е?
— Просто… — запелтечи Дан. — Ами цялата работа е, че в статията пише, че момичетата с много голям бюст, както и тези с много малък, не са популярни. Предполагам, че целта на статията е да те накара да се почувстваш по-добре, но ти изглеждаш като… клоун до останалите момичета. Направили са те максимално огромна и странна на вид.
Джени бутна таблата с храната настрани и опря глава върху студената дървена маса. Нищо чудно, че никой в помещението не смееше да продума. Всички бяха заети да я обсъждат шепнешком, клоунът с големите цици.
Точно така.
Още по-лошо беше от реклама на тампони. Тя беше клоунът. Може би просто трябваше да избяга и да заживее с невротичната си майка в Европа. Да си смени името и да си боядиса косата оранжева.
— Джени? — каза Дан загрижено. — Много съжалявам.
— Няма значение — отвърна Джени съкрушено и затвори. Остана с долепена до масата глава и й се прииска да изчезне.
Внезапно до себе си усети топлината на друго тяло и характерния аромат на етерични масла на Серена.
— Ей, сънливке. Та, значи, Джонатан Джойс — знаеш кой е той, нали? — ми се обажда, страшно ентусиазиран от твоите снимки. Знае, че сме приятелки, и иска да ни снима заедно в края на седмицата!
Това да не беше някаква злобна шега? Джени присви очи колкото можеше по-силно и мислено се опита да прогони Серена.
— Някои от дрехите ще си останат за теб — добави Серена.
Джени вдигна глава и се изправи, като цялата се тресеше.
— Остави ме на мира — промърмори тя и избяга от кафенето право в лекарския кабинет, тъй като помоли да я освободят от занятията.
Малките пухкави приятели на Д
— Пръдльо, виж! — Тифани метна порчето си на рамо и посочи към малката бяла маймунка на Чък Бас. Маймунката беше облечена с миниатюрна червена тениска с монограм Ч върху нея. — Хей, малко маймунче, искаш ли да се сприятелим?
Ванеса и Тифани бяха дошли да вземат Дан от училище.
— Може би не — предупреди я Ванеса, тъй като добре знаеше за чувствата на Дан към Чък.
— Хей, сладурче, как се казваш? — Чък се приближи към Пръдльо и го почеса по муцуната. Вдигна маймунката си на рамо и двете животинчета си опряха носовете. — Аз съм Сладура. И не се тревожи, не хапя. Наистина съм сладък.
— Аз съм Пръдльо — изчурулика Тифани със своята интерпретация на глас на пор. — И внимавай, наистина пърдя — каза тя, превивайки се от смях.
Дан блъсна вратата на училището и за момент застина в горната част на стъпалата. Метна черната си пощенска чанта през врата и примижа срещу силното априлско слънце. През целия следобед се беше притеснявал за сестра си. Точно в този момент Джени по всяка вероятност си беше вкъщи, легнала по лице на леглото си, съвсем сама. Живееха само на двайсет пресечки; може би трябваше да се прибере и да се опита да я развесели. Въпреки това, когато бе разстроена, Джени предпочиташе да остане сама със себе си — също като него. Семейна черта.
— Хей, готино парче, насам! — извика към него Тифани с пронизителен глас. Долу на тротоара стояха Ванеса, Тифани и Чък Бас. Порчето на Тифани и маймунката на Чък бяха кацнали на раменете им и явно ги сватосваха.
— Господи — изръмжа Дан. Ами да, Чък също можеше да се пренесе да живее при тях и да станат едно голямо, щастливо семейство. Или по-скоро точно в този момент можеше да каже на Ванеса, че ще се прибере и ще поостане малко вкъщи. Сестричката му имаше нужда от него.
— Може ли да те изпратим до вкъщи? — Ванеса се отдели от групичката, когато Дан се приближи с кисело изражение. Тя го целуна по бузата. — Хей, тиквичке, защо постоянно изглеждаш ядосан.