Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Аз съм началник на АГ отделението на болница „Ленъкс Хил“ и работя в родилната зала. Бях на смяна, когато докараха жена с родилни болки, придружена от дъщеря си — тийнейджърка. Само след няколко минути ме извикаха по друг спешен случай, но останах силно впечатлен от начина, по който дъщерята наставляваше майка си, и ми хрумна да издиря името й, за да я препоръчам за подготвителната програма по медицина в „Йейл“, която съм посещавал и аз. Майката беше регистрирана под името Роуз, но дъщерята не мога да открия никъде. Можеш ли да ми помогнеш?
дрпепър
О: Скъпи дрпепър,
Мисля, че тази новина ще направи много слънчев деня — не, живота — на един човек.
Интригантката
В: Скъпа Интригантке,
Не считаш ли, че е доста грубичко да се присъединиш към изключително затворено общество, което означава толкова много за останалите му членове, след което изобщо да не им се обадиш? Искам да кажа, защо ти е тогава изобщо да ставаш част от него?
моетоммич
О: Скъпа моетоммич,
Никога ли не ти се е случвало да направиш нещо, за което после да съжаляваш?
Интригантката
Наблюдения
Б се разхожда по Шийп Медоу с вързоп с характерната шарка на „Бърбъри“ в ръце, в който е напъхана новата й сестричка. Изглежда Б е преоткрила своята нежна и чувствителна страна. С и известен моден фотограф избират дрехи за фотосесия в „Джефри“. Има едно прекрасно бюстие с кристали, в което С просто няма какво да сложи. Или планира да си постави импланти, или ще използва подплънки, или бюстието е предвидено за друго момиче… Н разглежда сребристите бебешки дрънкулки в „Тифани и Ко“. Лично на мен би могъл да купи дрънкалка, когато си поиска. В, момичето с лилаво-черна коса и Ч се придвижват в индийска нишка във „Файв енд Дайм“ в Уилямсбърг. Без коментар. А къде е Д? Без коментар.
До уикенда остава още един ден, а до мен вече достигнаха слуховете за някакво парти.
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
Разкази в картинки
— Това е Йейл в одеялото за бебета, което й купих от „Хермес“. Тук с нея и Кити Минки гледаме „Закуска в Тифани“ в люлеещия се стол. Виж, дори си има котешки чорапки с малки ушички и мустачки.
Петъчната консултация на дванайсети клас бе свещеният половин час, по време на който абитуриентките от „Констънс Билард“ седяха на пода в малка празна стая на петия етаж, пиеха капучино, обменяха клюки и обсъждаха новите си придобивки. Този петък беше първият на Блеър от появата на бебето, затова половината час беше отделен, за да покаже и разкаже какво се беше случило.
— Ето тук спи в малкото си кошче.
— Ооо! — възкликнаха едновременно тридесет момичета.
— А откъде й е този невероятен сребърен мобилен телефон? — запита Лора Салмън.
— От „Тифани“. Подарък й е.
От Нейт, добави Серена тихо от единия край на групичката. Нейт дори й се беше обадил от „Тифани“, за да му помогне в избора.
— Кошчето, в което спи, е толкова изящно — посочи Изабел Коутс. — Много ми харесва розовата панделка, вплетена в дръжките.
Благодаря, помисли си Серена. Беше поръчала кошчето от един бебешки бутик в Южна Франция и беше платила да го доставят чак оттам.
— Плетено е ръчно от елзаски монаси от върбово дърво — обясни Серена. — Трябва да остане в семейството като един вид реликва.
Което означаваше, че беше подарък и за Блеър.
Блеър вдигна поглед от фотоапарата си. Със Серена не си бяха говорили от злощастното парти по отварянето на писмата за прием и бе напълно очевидно, че щедрите подаръци от нея и Нейт имаха и определена стойност като изкупление. Само че Блеър поначало бе доста злопаметна.