Разнесе се първият звънец. Скупчените момичета изпъшкаха и започнаха да се разотиват, взимайки със себе си учебниците, химикалките, дъвките, четките за коса и всичко останало, от което се нуждаеха през деня. Междувременно не спираха да се ослушват, любопитни да чуят какво щяха да си кажат Серена и Блеър, изправени очи в очи.
Серена остана на мястото си, прегръщайки коленете си и наблюдавайки как Блеър си подрежда нещата в бебешко синя раница „Фенди“, твърде малка, за да побере всичко.
— Красива е — отбеляза Серена.
Блеър я удостои с леко самодоволна полуусмивка. Да, Йейл бе красива.
— Как мина уикендът? — попита тя. — Реши ли къде искаш да отидеш?
Това беше подвеждащ въпрос. Ако кажеше „Йейл“, Блеър щеше да я разстреля с поглед. Ако пък споменеше друг университет, щеше да излъже, тъй като все още не беше взела категорично решение. Все пак „Йейл“ се намираше най-близо до Ню Йорк, а Ларс и „Уифенпуфс“, както и строгият дух на Ню Ингланд й напомняха за дома. Освен това щеше да бъде изключително забавно тя, Нейт и Блеър отново да се сближат и да учат на едно и също място.
Тя се примъкна към Блеър по червения плюшен килим и започна да обяснява.
— Всъщност се влюбих. Във всички тях. Във всяко едно училище. — Лицето й пламна и тя прибра кичур коса зад ухото си. — Влюбих се в гидовете си. Всички те бяха момчета и бяха толкова…
Блеър вдигна ръка и погледна отегчено. Възможно ли беше някой някога да се промени?
— Не ми разказвай — прекъсна я тя. Истината беше, че й бе интересно, но в същото време бе сигурна, че Серена рано или късно щеше да й каже всичко.
— Ами ти? — запита Серена с искрено любопитство. — Как мина в „Джорджтаун“?
Блеър отново погледна отегчено и смутено докосна косата си.
— Не е за разказване.
Серена вдигна рамене.
— Няма значение. Така или иначе ще те приемат в „Йейл“ — заяви уверено тя.
Прозвуча и вторият звънец, но останалите момичета нарочно продължаваха да се размотават и наблюдаваха Серена и Блеър с периферното си зрение, докато престорено отпиваха от вече празните си чаши за капучино.
— Чух, че Серена е подписала много голям моден договор за догодина и ще преотстъпи мястото си в „Йейл“ на Блеър. Блеър просто трябва да се представи за нея — прошепна Кати Фаркас на Изабел Коутс.
А за кого щеше се представи Серена? За Кейт Мос?
— Чух, че тя и Блеър ще си вземат бебетата в „Йейл“ и ще основат група за подкрепа на лесбийките с деца — просъска Изабел.
— О, Господи! Сигурна съм, че видях Серена при гинеколога на майка ми вчера — обади се Лора Салмън. — Докато чаках майка ми, чух Серена да му казва как е хванала някакви болести от всичките мъже, с които е спала през уикенда. Бляк!
— Момент, те не бяха ли скарани? — отбеляза Кати. — Вижте, сега се прегръщат.
Всички момичета се обърнаха през рамо и зяпнаха с почуда, докато Серена и Блеър се прегръщаха.
— Нейт ми звъни по десет пъти на ден, за да пита как си — прошепна Серена на ухото на Блеър.
Блеър прехапа долната си устна.
— Изпратил е на „Йейл“ доста хубави неща.
— Знаеш, че те обича — увери я Серена, макар че беше излишно. — А и всички сме толкова по-щастливи, когато не се караме.
— Така е — призна Блеър. Но Нейт трябваше да се постарае, за да й го докаже.
Не, че щеше да му бъде много трудно отново да я спечели.
Добрата вълшебница Глинда и помощницата й дъвчаща
— Свободно ли е мястото? — Елиз попита Джени в обедното междучасие в петък.
— Не знам дали би искала да седнеш точно тук — промърмори Джени. Откакто гнусната й снимка се беше появила в онова списание, тя бе по-ниска от тревата, на всяка цена се опитваше да избягва обществени места и вървеше с поглед, забит в земята. Самото й присъствие в училище й костваше неимоверни усилия. Баща й обаче я беше накарал да дойде и сега седеше на обичайната си маса до огледалото и се взираше мрачно в собственото си отражение.
— Донесох ти сладоледена вафла — Елиз седна срещу нея и побутна вафлата към Джени.
Джени я отмести. Беше обявила гладна стачка.
— Не съм гладна. Всъщност тъкмо си тръгвах — добави тя нацупено. Значи Елиз отново се опитваше да се сприятелят? Истината обаче беше, че моментът далеч не бе подходящ.