Ванеса погледна към камерата и започна да снима. Бледото лице на Дан изглеждаше толкова уязвимо на слънчева светлина, че й бе трудно да повярва, че й бе изневерил, че бе способен да направи нещо лошо.
— Продължавай.
— Мисля, че най-много ме тормози това, че момчетата от моя клас могат да кажат: „Пич, ще ни липсваш догодина.“ — Дан си дръпна от цигарата. Ябълковобялата вътрешност на ръката на Ванеса го накара да забрави за какво говореше. Ябълковобяла — това беше добро.
— Продължавай — подкани го Ванеса.
Дан издиша дима срещу камерата.
— На никого няма да липсвам и никой няма да ми липсва, като изключим баща ми и може би сестра ми. — Спря и си дръпна отново. Както и ти и ябълковобелите ти ръце, искаше му се да добави, но реши, че е по-добре да го напише.
Ванеса мълчеше, което й струваше известни усилия, тъй като краткото изложение на Дан я бе развълнувало, дори без да споменава ръцете й.
— Аз също няма да липсвам на никого — заяви тя, забила поглед във визьора, за да не се погледнат в очите.
Дан изтръска цигарата си на земята и размаза пепелта с петата на протритите си сини кецове „Пума“. Много му бе странно да си говори с Ванеса по този отчужден начин при положение, че преди малко повече от месец бяха влюбени и бе правил секс за пръв път.
— Ще липсваш на мен — признанието прозвуча доста тихо, — вече ми липсваш.
Защо, по дяволите, трябваше да е толкова сладък?
Ванеса изключи камерата, преди да каже нещо твърде откровено.
— Батерията падна — каза тя рязко. — Може да дойдеш пак друг ден — добави тя, като й се прииска да не звучеше винаги като кучка.
Дан се изправи и метна пощенската си чанта през рамо.
— Радвам се, че те видях — усмихна се плахо той.
Ванеса не можа да се сдържи и отвърна на усмивката му.
— Аз също. — За миг се поколеба. — Обещаваш ли, че ще дойдеш пак, щом получиш някакви новини?
Стана му много приятно да я види как отново му се усмихва.
— Обещавам — каза искрено Дани тръгна надолу по алеята.
Може би Ванеса просто нагласяше фокуса, но отстрани изглеждаше, че оглежда задника му, докато се отдалечаваше.
О, младост и безгрижие
— Колко хубаво, че брат ти Даниел се отби — отбеляза Елиз Уелс саркастично пред Джени Хъмфри. Тя протегна дългите си, покрити с лунички ръце нагоре и ги отпусна обратно. — Мисля, че се страхува от мен.
Джени си премести краката от скута на Елиз и огледа критично току-що лакираните си нокти. Елиз бе омазала почти цялото й кутре с червен лак MAC „Ню Йорк Ябълка“. Нокътят бе миниатюрен, но в момента изглеждаше все едно отгоре му се е стоварил парен чук.
— Дан се държи шантаво напоследък — отбеляза тя. — Не ми се ще да те разочаровам, но не мисля, че имаш нещо общо с това. Тази седмица се очаква да получи известия от колежите.
Двете момичета седяха до фонтана Бетесда, от обратната страна на мястото, където Ванеса бе разположила камерата си. Джени заслони очи от слънцето и се огледа наоколо.
В момента Ванеса снимаше Ники Бътън, която също бе абитуриентка в „Констънс Билард“. Всички знаеха, че Ники се бе подлагала на две операции на носа. Поставени една до друга, снимките й от последните три годишника го издаваха.
— Интервюира само завършващите — посочи Елиз. Тя прибра сламенорусата си коса зад луничавите уши. — Питах я в училище през едно от междучасията.
Джени се намръщи. Как така винаги готините неща бяха само за последния клас? Придърпа сутиена си надолу, тъй като постоянно се качваше под мишниците й. В чашките на сутиена й се стичаха вадички пот и усещането бе все едно, че е с бански, а не с един от поддържащите сутиени „Бали“ за по-надарени жени.
— Умряла съм да участвам в глупавия й филм — промърмори тя.
— Да бе — захили се Елиз, — още малко ще кажеш, че не се опитваш постоянно да копираш Серена ван дер Удсен?
Каква злоба само!
Джени прегърна коленете си и погледна отбранително към Елиз. Джени беше ли световноизвестен модел? Беше ли руса? Носеше ли тренчкот „Бърбъри“ до коленете и пушеше ли вносни френски цигари, докато вървеше разсеяно, а момчетата я зяпаха с изплезени езици? Прикриваше ли, че е най-умното момиче в класа? Не!
Всъщност Джени бе най-умното момиче в класа си, но това всички го знаеха.
— Кажи едно нещо, което съм направила като Серена.