Елиз изсипа меда от едно пакетче в чашата си чай, започвайки ежедневната си чайна церемония, която практикуваше откакто се бяха скарали с Джени.
— Просто постой малко с мен — примоли се тя с глас, граничещ с отчаянието.
Джени свъси вежди.
— Защо?
Елиз разбърка чая си и отпи.
— Не знам.
Тя се огледа наоколо, сякаш търсеше някого.
— Защото те помолих?
Джени въздъхна тежко и се изправи.
— Виж, отивам в компютърната зала, става ли? — Поне там можеше да се скрие от злобните погледи на всички, докато се преструваше, че изпраща имейли на въображаемите си приятели. — Ще се видим по-късно.
Елиз я хвана за ръката.
— Почакай. Седни. Само още минутка.
Джени се отскубна.
— Какво ти става?
Луничавото лице на Елиз започна да почервенява.
— Аз просто…
Точно в този момент Серена паркира красивия си задник на пейката до тях и Елиз видимо си отдъхна.
— Тъкмо си помислих, че ще ми се наложи да седна отгоре й, за да я задържа тук — промърмори тя.
— Някой ще ми обясни ли какво става? — настоя Джени. Значи сега Елиз и Серена работеха в комбина, за да саботират живота й още повече? Това вече беше прекалено.
Серена извади купчина списания от чантата си.
— Преди да кажеш каквото и да било, ще ми позволиш ли да ти покажа някои от работите на Джонатан Джойс? — тя започна да разлиства списанията и да се спира на определени снимки. — Ето това. И това. Виж колко е яко това!
Джени погледна снимките с навлажнени очи. Модели се излежаваха на едно легло с много малко или без никакъв грим, със стари тениски и широки мъжки панталони. Момиче, седнало по турски, пиеше чаша мляко. Мъж целуваше кучето си. Стюардеса бе заспала на пейка на летището, наметната с палтото на пилота. В снимките нямаше никаква провокация. Бяха прекрасни.
— Иска да ни снима на въртележката в Сентръл парк в събота — продължи Серена. — Дрехите са невероятни — Джонатан вече е събрал цял шкаф с неща, които избрахме заедно. — Серена сияеше. — А най-хубавото е, че каквото облечем по време на снимките, си остава за нас.
Джени остана безмълвна. Безспорно, всичко това звучеше много вълнуващо, а и моментът със запазването на дрехите не беше за изпускане, но как можеше да бъде сигурна, че това нямаше да се превърне в поредния номер, при който в крайна сметка всички щяха да се подиграват на момичето с големите цици.
— Канена съм на парти за рожден ден в Уилямсбърг в събота — запротестира тя, чудейки се какво оправдание да измисли.
— Но то ще е чак вечерта — опроверга я Елиз. — Мога да дойда с теб на снимките и да те гледам. Ще свиркам, ако усетя, че по някакъв начин интегритетът ти се накърнява.
Елиз все се опитваше да използва психологически термини, прочетени в някоя от книгите за самопомощ на майка й. Джени скръсти ръце върху онази част от себе си, която най-често ставаше обект на накърнен интегритет.
— Накарах го да обещае, че няма да ни снима в нещо твърде разголено — добави Серена. — Така или иначе той се интересува основно от лицата ни.
Джени хвърли поглед към огледалото на стената пред себе си. Лицето й беше красиво и този известен фотограф искаше да го снима. Какво толкова?
Тя си пое дълбоко въздух.
— Добре, съгласна съм.
— Юпи-и-и! — Серена я прегърна силно. — Ще бъде страхотно, ще видиш!
Останалите момичета в стола хвърляха любопитни погледи към тях.
— Може би Джени се е съгласила да дари излишните тлъстини от гърдите си в полза на имплантите на Серена — предположи Мери Голдбърг.
Или пък Серена беше измислила перфектния начин да се отърве от тайфата ухажори от Бръшляновата лига, които щяха да пристигнат в събота!
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Кой каза купон?
И така, ще бъде в Бруклин и хората, които го организират, в общи линии не са сред най-популярните в социалните кръгове, но така или иначе този уикенд не се очаква кой знае какво. А пък и един купон не се прави от хората, които го организират, а от тези, които отиват на него. Затова, според мен, да отидем, да вземем с нас всичките си познати и да го направим яко. Съгласни ли сте?