Нейт пъхна ръка между коленете на Блеър и я остави там.
О, да бе, щяха да я карат умната.
Дж и нейният антураж
Дан едва успя да познае сестра си. Тя и Серена влетяха на купона, приличащи на филмови звезди — с еднакви чорапогащи в тюркоазно и черно, бели боти и тюркоазни кожени жилетки. Косите им бяха изправени, имаха изкуствени мигли, а по устните им блестеше розово червило.
В стил рокерка плюс „Мод Скуод“.
На всичко отгоре ги следваха цяла тумба манекенки и хора от екипа на фотосесията, както от членовете на една нова и много популярна банда — „Рейвс“. Елиз също беше с тях. Носеше яркооранжев гащеризон, подарък от Джонатан Джойс за това, че беше толкова услужлива по време на сесията.
Джени се промъкна до Дани го целуна по бузата.
— Честит рожден ден! — извика тя, макар че прекрасно знаеше, че не той бе поводът за партито. Днес бе един от най-хубавите дни в живота й и пращеше от адреналин. — Къде е Ванеса?
Дан захапа деветдесетата си цигара за вечерта и бързо я запали.
— В банята, правят й пиърсинг — злобно отговори той.
— Уау! — Джени го целуна отново. — Какъв страхотен купон!
Бандата започна да разполага оборудването си във всекидневната. Елиз дойде, за да отмъкне Джени.
— Би ли ни извинил, Даниел, бих искала да покажа нещо на Дженифър. — Тя грабна Джени за лакътя. — Трябва да видиш нещо — в дрешника.
Дали не бяха две малки животинки и техните пакости?
Дан не можеше да си обясни на какво се дължи напрежението, което го бе парализирало. Вероятно в това беше разликата между четиринадесет и осемнадесет. На четиринадесет нещо, което днес ти се струва краят на света, на следващия ден можеше да бъде забравено. На осемнадесет при подобна ситуация животът ти сякаш свършва.
А още дори не ги беше навършил!
Групата започна с репертоара си и хората наоколо наскачаха да танцуват. През последния час гостите на купона постепенно се увеличаваха и апартаментът вече гъмжеше от представители на всички частни училища в Манхатън. Сега, когато вече бяха във втория срок на последната си година, нямаше никакво значение дали познават Ванеса, или не. Те търсеха и най-малкия повод да се веселят и се възползваха от него докрай.
На Дан обаче изобщо не му беше до веселба. Вместо това реши да си пийне. Отиде до всекидневната и грабна бутилка водка „Грей Гус“ от полупразната мешка на Тифани, след което се облегна на една от стените, за да гледа бандата, докато се наливаше с алкохол. Чък Бас се вихреше на импровизирания дансинг с едно от момичетата от „Джорджтаун“. Прясно продупченият й пъп беше покрит с лепенка, а металната свирка, провесена на врата й, се мяташе наляво-надясно и я шляпаше по чипия нос.
Като се има предвид с кого танцуваше, свирката можеше да се окаже доста полезна.
Момиче с военни дрехи, каска и метална табелка се приближи към Дан и го поздрави.
— Да си виждал Блеър Уолдорф? — попита тя.
Дан поклати глава и отпи голяма глътка водка. Не беше напълно сигурен как точно ще му се отрази, но настроението му определено бе на път да се подобри.
С губи дирята на своите момчета
Серена танцуваше с двамата стилисти-гейове от фотосесията, като бананеножълтите им костюми контрастираха рязко с нейните тюркоазно-черни панталони в типичен стил от осемдесетте, на които тя просто не можеше да се нарадва.
— Серена? — Едно високо момче със сребристи рамки на очилата изскочи пред нея и я хвана за ръка. Серена спря да танцува и сърцето й подскочи. Това бе Дрю от „Харвард“. Или беше „Браун“?
— Здравей — промълви тя бавно, пърхайки с изкуствените си мигли. Тя посочи към шарените си панталони и остри бели ботуши. — Виж, това е обичайното ми облекло. — В момента се опитваше да си спомни кой точно бе Дрю. Момчетата от уикенда вече се сливаха в съзнанието й. Дали беше онзи, който свиреше на ксилофон, или пък художникът?
Дрю се усмихна плахо. Изглежда се чувстваше доста неловко в грижливо изгладения си костюм „Дж. Крю“ и кафяви велурени обувки. Сякаш нямаше търпение да чуе от нея „Да се махаме оттук и да отидем да пием кафе на някое по-спокойно и уединено място.“
Серена се поколеба. Искаше да бъде такова момиче, наистина. Момиче, което пие кафе с приятеля си. Част от двойка. Но не го искаше достатъчно, за да пропусне купона.
Внезапно някой я грабна през кръста и я наведе надолу към земята. Серена едва си пое въздух. Пред нея стоеше атлетичното лице с квадратната челюст на съквартиранта на Дрю.