Можеше да се сбъдне.
— Или и двамата бихме могли да отидем в „Йейл“ — каза тя с надежда. Някакъв доктор от болницата на майка й бе оставил бележка при портиера на сградата тази сутрин, в която се казваше, че иска да й напише препоръка за подготвителната програма по медицина в „Йейл“. Никога не беше обмисляла възможността да стане лекар, но ако това щеше да й помогне да влезе в „Йейл“, защо не?
— Аз ще играя лакрос и ще уча геология — прошепна Нейт в косата й.
— Да — съгласи се Блеър размечтано.
Нейт щеше да копае в горите на Кънектикът в търсене на камъни, да носи красиви арански пуловери, оплетени от нея специално за него по време на дългите лекции по медицина. Всички нейни колежки щяха да си падат по прекрасния млад биолог, който щеше да бъде неин научен ръководител, но тя нямаше да му обръща внимание, тъй като щеше да има очи единствено за Нейт.
— И ще живеем заедно — добави тя на висок глас. В порутена стара викторианска къща точно до университета. Щяха да си приготвят горещо ябълково вино на печката на дърва и да пекат сладкиши в камината.
Нейт се засмя.
— Ще си вземем дог.
— Не, два дога и две котки — поправи го Блеър. Щяха да бъдат толкова завладени от учене и любене, че щяха да забравят да се подстригват и да си купуват нови дрехи. Щяха да заприличат на хипита и въпреки всичко щяха да завършат с отличие.
— И ще се оженим — прошепна той.
— Да — Блеър стисна ръката му под чаршафите.
Щяха да организират пищна сватба в катедралата „Свети Патрик“ и след завръщането си от едногодишния меден месец в Южна Франция щяха да живеят в апартамент на Пето авеню с гледка към парка. Тя щеше да бъде известен хирург в Ню Йорк, а той щеше да си стои у дома с четирите им русички, зеленооки дечица и да строи макети на яхти в дневната. И винаги към обяда щеше да й слага пакет бонбони „Хършис Кис“, за да й покаже колко много я обича.
Блеър се обърна и положи глава на гърдите на Нейт. Възможностите бяха безкрайни, но точно сега не им се налагаше да взимат подобни съдбоносни решения. Сега само трябваше да решат дали да го направят отново или да изчакат още няколко минути и да го направят после.
Пулсът му се учести и заблъска в ушите му. Тялото му се напрегна.
Тя вдигна глава и го целуна.
Защо да чакат?
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Подвижно парти
По последни данни всички дишаха, макар и доста тежко. Предната нощ, която на практика продължи до късно този следобед, за колко партита трябваше да се брои — за едно или две? Наистина ли това бяха „Рейвс“ или някаква долнопробна група от бар в Уилямсбърг, които се правят на тях? Наистина ли любимият ни поет от Горен Уест Сайд се напи толкова много, че не можа да открие другата си обувка? Не, че това му попречи да пее. Звучеше по-добре в Манхатън, отколкото в Бруклин, но има вероятност това да бъде отдадено на факта, че дотогава всички доста се бяхме поувеселили. Най-култовата част от вечерта беше, когато русите момичета с еднакви тениски на Джорджтаун, свирки и пластир по пъповете направиха мажоретно шоу, след което поканиха всички момчета в спалнята, за да играят на бутилка. А се говореше, че момичетата от Джорджтаун са доста непорочни!
Двама души, чиято липса се усещаше през цялата вечер, така и не се появиха, а и все още ги няма. Носят се слухове, че всъщност са някъде заедно и се очаква да бъде така до края на учебната година. Май ще ни се наложи да им гледаме лигавщините, тъй като любовта е нещо красиво, дрън, дрън, дрън. Но защо ли съм убедена, че можем да измислим няколко изненади, за да направим живота им малко по-интересен, нали?
Вашите имейли:
В: Скъпа Интригантке,
Тревожа се за сестра си. Снощи организира огромно парти в Бруклин и нещата не се развиха добре. Сигурно и ти си присъствала. Добре ли е тя?
рб
О: Скъпа рб,
Беше доста разярена, докато ни гонеше от апартамента, за да са й останали трайни белези. Ние, момичетата, сме доста жилави. Макар че сигурно ще мине доста време, докато устната й зарасне, и определено ще й трябва помощ при почистването.