Хррръсс!
Уважаема госпожице Уолдорф,
Колежът „Васар“ е малко училище и разполага с ограничен брой места. Със съжаление Ви информираме, че не бихме могли да Ви предложим място при нас следващата есен.
Хррръсс!
Уважаема госпожице Ван дер Удсен,
Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. С удоволствие Ви каним да се присъедините към випуск…
Хррръсс!
Уважаема госпожице Уолдорф,
Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ е включил името ви в резервния списък. Отделът ще Ви информира за статуса Ви преди 15 юни.
Хррръсс!
Уважаема госпожице Уолдорф,
Прегледахме кандидатурата Ви и с удоволствие Ви съобщаваме, че сте приета в университета „Джорджтаун“ следващата година.
Блеър метна последното писмо върху кувертюрата и грабна шишето с водка. В списъка с резервите на „Йейл“ и приета единствено в „Джорджтаун“? Но това бе нейният резервен вариант! Не си бе и помисляла, че ще я приемат там.
Пийни си и помисли отново, скъпа.
Отпи бърза глътка и подаде бутилката на Серена.
— При теб как е? — попита тя.
От страховития израз на лицето на Блеър Серена предположи, че новините не бяха добри. Не знаеше какво да каже.
— Ами… приета съм… на практика… навсякъде?
Блеър впери поглед невярващо в купчината писма за прием в ръцете на Серена. Отгоре беше кремаво писмо с познатите до болка сини инициали на „Йейл“. Зрението й се замъгли.
— Кандидатствала си в „Йейл“?
Серена кимна.
— В последната минута си казах: Защо не?
— И те приеха?
Серена кимна отново.
— Съжалявам. — Тя се пресегна към дистанционното и включи телевизора на Арън. После го изключи. Втренченият поглед на Блеър и зейналата й уста я плашеха.
Блеър продължи да гледа свирепо. В първи клас, съвсем случайно, бе отрязала тридесетина сантиметров кичур от златистата коса на Серена с нож за пържоли. През всичките тези години се бе чувствала виновна за това — до този момент. Сега й се искаше да беше отрязала цялата проклета руса глава на Серена. Грабна бутилката и ядно отпи от водката. Какво имаше Серена, което на нея й липсваше? Бе първа в класа в „Констънс“ и посещаваше всички възможни курсове за напреднали. Изкара отличен резултат на SAT. Занимаваше се с благотворителност. Оглавяваше клуба по френски. Бе превъзходна тенисистка. Целият й път в гимназията — практически целият й живот — беше насочен към това да влезе в „Йейл“. Баща й го бе завършил. Неговият баща го бе завършил. Чичо й бе дарил на университета две сгради и едно игрище. Серена бе изхвърлена от пансиона тази есен. Не посещаваше никакви часове за напреднали, нямаше почти никакви извънкласни занимания, имаше посредствени оценки и по-нисък резултат на SAT дори от Нейт. Бащата на Серена бе учил в „Принстън“ и „Браун“, два от най-големите конкуренти на „Йейл“. И все пак „Йейл“ бе приел Серена и беше пратил Блеър в проклетия резервен списък! Имаше ли нещо, което Серена знаеше, а тя не, дори и след дванадесет двучасови сесии с г-жа Глос, строгата съветничка в „Констънс Билард“, която носеше перука, както и сто и четиринадесет седмици подготовка за изпитите SAT??
— Сигурно изобщо няма да отида — промърмори Серена, опитвайки се да смекчи положението. — Трябва… нали се сещаш… да посетя всички училища, преди да реша. — Тя събра разкошната си руса коса на тила и се намръщи. — Може дори да не отида веднага в колеж… Може да остана в града и да се захвана с нещо друго, например актьорско майсторство.
Блеър скочи от леглото и пликовете, съдържащи писмата с отказите, се разпиляха. Значи така, Серена беше приета в „Йейл“, а дори не искаше да учи там?
— А стига, бе! — извика тя и разля водка по рогозката от естествена морска трева.
Серена събра писмата си и ги сложи зад гърба си.
— Ами останалите училища? Ти сигурно…
Внезапно в стаята се подадоха чорлавите коси на Арън Роуз, доведения брат на Блеър, когото бяха приели в „Харвард“ при ранния прием.
— Стори ми се, че чух викове. — Той хвърли поглед към писмата, които Серена стискаше. — Приели са те в „Харвард“! — Той влезе в стаята и вдигна ръка за поздрав. — Супер! — Той се ухили и погледна към Блеър. — Ами теб, сестричке?