Едва след като обиколиха една от търговските сгради няколко пъти, му обясни за какво става дума.
Беше подготвил всичко. На задната седалка на колата имаше стоманена кука и дълъг стоманен кабел. Щеше да бъде детска игра да изтръгнат решетката от склада на магазина за оръжие.
Докато Чък, леко запотен и нервен, пазеше на тъмната алея, Поук се промъкна през прозореца. След около минута той подаде пушка с оптичен мерник и кутия с патрони. Чък ги взе и ги сложи под седалката на колата.
Те се върнаха в мотела.
— Върви да лягаш! — каза Поук, като спря пред бунгалото на Чък. — Не й казвай нито дума… разбра ли?
Чък слезе от колата.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще разбереш — отвърна тихо Поук, потегли и се изгуби в тъмнината.
Чък завари Мег в леглото; беше будна и го чакаше с нетърпение.
— Къде бяхте? — попита го тя, докато гледаше как се съблича.
Той се мушна в голямото легло до нея и я прегърна.
— Къде беше? — повтори тя, борейки се с него. — Не си играй с мене. Не си се мил, свиня такава! Дори зъбите не си си измил!
— К’во от това? — каза Чък и я събори по гръб.
Спаха до 9.50. Докато правеше кафе, Мег видя през прозореца Поук, който пристигна с колата и я прибра в гаража.
— Цяла нощ ли не се е прибирал? — попита тя и сипа кафето в чашите.
— Защо не го попиташ? — каза Чък.
Това я накара да млъкне.
После Чък се обръсна и взе душ, а Мег гледа рекламите по телевизията.
Докато се сапунисваше, Чък си мислеше за Поук. Мислеше си и за пушката. Поук не се беше прибирал цялата нощ. Каза, че ще има три убийства. Чък с тревога се запита дали Поук не е използвал вече пушката.
Той още се решеше в банята, когато на екрана се появи Пит Хамилтън и съобщи за убийството на Маккуин. Чък влезе в стаята тъкмо когато Хамилтън разказваше за бележката, която получил Маккуин.
— Слушай — каза Мег развълнувана.
— И така, има убиец в нашия град… може би е някой луд. Нарича себе си Екзекутора. Какъв е мотивът му? Ще убие ли някой друг? Снощи е открадната свръхмощна пушка с оптичен мерник от известния магазин „Данвас“. С откраднатата пушка ли е убит Маккуин? Ето снимка на пушката, снабдена с телескопичен мерник и със заглушител.
Като я видя, Чък трепна.
Хамилтън продължи:
— Погледнете внимателно снимката. Ако сте виждали някъде у някого такава пушка, веднага се обадете в полицейския участък. Дийн Маккуин е един от най-известните граждани. Той…
Чък смени темата.
— Кой го е грижа? — Постара се гласът му да прозвучи естествено. — Хайде да разгледаме града.
Мег го изгледа. Беше пребледнял, по челото му имаше капчици пот, а очите му шареха. Тя усети как по гръбнака й пропълзяват тръпки.
— Какво има?
Чък си облече ризата.
— Какво да има? Нищо няма… Не искаш ли да разгледаме града?
— Това е убийство… този мъж… Екзекутора… Ние нямаме нищо общо с това, нали, Чък?
Чък си обу панталона.
— Да не си се побъркала? Какво общо може да имаме?
Не я погледна в очите.
— Тогава защо гледаш така? Май имаме нещо общо! — Мег се отдръпна от него. — Защо той не се прибра цялата нощ? И откъде са всичките тези пари, дето ги обещава?
Чък разбра, че това е моментът на разрива. Сега или никога!
— О’кей! — каза той яростно. — Прибирай си багажа! Предупредих те!… Казах ти да не задаваш въпроси… вече си вън от играта! Махай се! Събирай си проклетия багаж! Вън от играта си!
Мег се сви и протегна безпомощно ръце към него.
— Не! Ела с мене, Чък. Той е лош! Сигурна съм! Ела с мене!
— Чу какво казах! Прибирай си багажа! Вече си вън! Тя седна на неоправеното легло и подпря главата си с ръце.
— Не мога да остана сама, Чък… Добре… забрави за това. Няма да задавам въпроси. Не искам да си отивам.
Допрял ухо до тънката като хартия дървена стена на бунгалото си, Поук Тохоло слушаше.
Чък знаеше, че е победил, но сега му беше времето да я сложи на мястото й.
— Писна ми от тебе — каза й той. — Мога да си намеря куп момичета. По-добре изчезвай! Айде… събирай си багажа!
Тя само дето не запълзя в краката му.
— Моля те, Чък… От нищо не ми пука. Няма да задавам повече въпроси. Ще правя каквото ми кажеш. Обещавам!
Чък се престори, че се колебае, а накрая кимна.
— О’кей. Да го забравим. Да отидем да разгледаме града, а?
— Да — каза тя с благодарност. — Да, моля те.
— Ще поискам от Поук колата.
Изведнъж тя отново се паникьоса.
— Няма да му кажеш… нали?
Той се захили от злорадство. Това, че почти запълзя пред него, погъделичка самолюбието му.
— Няма да му кажа. — Той я хвана за брадичката с късите си потни пръсти и я стисна така, че тя потръпна.