— Но запомни, малката, това е последният ти шанс.
Той излезе от бунгалото и почука на вратата на Поук. Поук отвори и го пусна вътре. След като затвори вратата, двамата се изгледаха.
— Чух всичко — каза Поук меко. — Справи се добре. Заведи я с колата на плажа. Не я оставай да скучае. Аз си лягам. — Извади двайсет долара от задния си джоб. — Вземи ги… и я успокой. — Замълча. Големите му искрящи очи се мъчеха да прочетат мислите на Чък. — Довечера ще ми трябваш. Ще тръгнем в 11.
Чък се вцепени и устата му пресъхна.
— Второто?
Поук кимна.
Чък погледна настрани, докато говореше:
— Ти се справи сам с първото. За какво съм ти сега?
— Този път ми трябваш. Заведи я на плажа и я забавлявай добре.
Чък кимна, поколеба се и излезе от бунгалото.
Поук затвори вратата след него и дръпна резето. Изчака, докато Чък и Мег потеглят с буика, а после отиде до леглото, вдигна матрака и извади пушката.
Седна на края на леглото и се захвана да я чисти.
Беше малко след 14.00 часа, когато Теръл успя да прочете всички рапорти, които бяха струпани на бюрото му от сутринта. Той остави Биглър да отговаря на телефона. Историята на Хамилтън по телевизията предизвика експлозия в града и телефоните в участъка звъняха непрекъснато. Богаташите в града бяха разглезени и много нервни. Отнасяха се към полицейските служители като към слуги. Сякаш полицията беше създадена единствено за тяхната сигурност. Какво се прави за откриването на този луд? — питаха ядосано, невъздържано, дори заплашително. Не осъзнават ли, че този тип може да убие и някой друг? Какво се прави?
Биглър се справяше с позвъняванията по своя си безпристрастен и уверен начин: с неизменната цигара в уста и чашата кафе до себе си.
Като слушаше различните гласове, които му проглушаваха тъпанчетата, той си помисли, че наистина Хамилтън бе започнал кампанията, и изпита желание да го изрита в задника.
Лоусън Хедли, кметът на града, бе разумен човек. Той се обади на Теръл.
— Може да е някой луд — каза Теръл — или пък безразсъден. Докато не получа информация, не мога да ти кажа нищо. Ще събера рапортите до 15.00 часа. Ако искаш да се включиш, Лоусън, ще се радвам да те видя.
— Ще дойда, Франк. Стана много лошо, че проклетият Хамилтън създаде такава паника преди да разберем какво всъщност се е случило.
В 15.00 часа Теръл, Хедли и Биглър бяха седнали до бюрото на Теръл.
— Пушката на убиеца е била открадната от магазина на Данвас снощи — каза Теръл. — Балистичната експертиза потвърждава. Убиецът е стрелял от жилищния блок, от терасата на мансардата. Както знаете, мансардата е собственост на Том Дейвис, който е на почивка някъде из Европа. Няма го от три месеца и явно убиецът е знаел това. Асансьорът тръгва от подземния гараж и стига право до апартамента. С подходящи инструменти не е трудно да качиш асансьора догоре. Съвсем проста работа. Убиецът е влязъл в гаража, качил се е в апартамента на Дейвис, излязъл е на терасата и е чакал Маккуин да се покаже. Портиерът на блока пристига към 6.00 часа. Предполагам, че убиецът е дошъл по някое време през нощта и е чакал. Портиерът закусва в 9.30. Сградата остава без пазач между 9.30 и 10.15. Тогава убиецът се е измъкнал.
Хедли прокара ръка по оредялата си коса.
— Струва ми се, че всичко е планирано внимателно от много дълго време.
— Може би, или пък е запознат с ежедневните порядки. Склонен съм да мисля, че е знаел точно кога да стреля, кога да си тръгне, а и това, че Дейвис няма да бъде там.
— Значи е някой от местните.
— Така изглежда.
Хедли се размърда неспокойно.
— Какво друго знаете?
— Тази бележка… странно. Това е предупреждение. Пуснато е миналата вечер. Не мога да го разбера. Предупреждава Маккуин, че ще го убие. Защо?
— За да получи известност — каза Биглър. — И наистина я получи.
— Може би. Добре, получи я. Момчетата от лабораторията изследваха бележката. Няма отпечатъци от пръсти, писана е с химикалка, а хартията се намира и в най-евтиния магазин. Няма за какво да се хванем освен за самото съобщение.
Теръл извади бележката и я подаде на Хедли:
— Както виждаш, написано е грозно и с печатни букви. Това, което е важно, е времето — 9.03. Доколкото можах да разбера, единствените хора, които знаят точно това време, са секретарката, шофьорът и слугата. Те не са замесени. Сигурен съм. Възможно е Маккуин да се е похвалил пред приятели за точността си. Ще проверя. Логично е да се допусне, че убиецът живее или е живял тук и знае много неща за навиците на местните хора. Фактите. Знаел е, че Дейвис е в отпуск, знаел е кога закусва портиерът и че Маккуин излиза от къщи точно в 9.03. Това малко ни помага, но не е достатъчно. Няма да ви казвам, че Маккуин не е от хората, които се харесват, и има много врагове в бизнеса. Проклет да съм, ако вярвам, че някой от партньорите му ще тръгне да го убива, но може и да греша. Тази бележка може да е само димна завеса, но имам чувството, че не е! Подозирам, че е луд, който има зъб на някого, живее тук и скоро пак ще се появи.