Хедли попи всичко и попита:
— И какво ще предприемем?
Теръл се наведе напред и сложи ръце на бюрото си.
— Иска ми се да вярвам, че това, което кажа, ще си остане между нас. Засега няма да предприемаме нищо. Разбира се, още даваме вид, че се занимаваме със случая, ще правим справки и т.н., и т.н., но не може много да се направи. Ще показваме снимката на пушката на хората, ще разровим личния живот на Маккуин и ще говорим с приятелите му, но не вярвам това да ни отведе далеч. Едно явно немотивирано убийство е истински костелив орех. Ще чакаме и да се надяваме, че убийството ще остане изолиран случай.
Хедли се смръзна.
— Предполагаш, че може да има и второ убийство?
— Сам си отговори. Надявам се, че не. Ще проучим мотивите. Ще проверим всички, които са се карали с Маккуин, а те не са малко. Ще се опитаме да открием дали някой наистина му има зъб… може би от работниците му. Ако имаш някакви идеи, Лоусън, сега е моментът да ги кажеш.
Хедли загаси пурата си в пепелника и стана.
— Не… разбирам положението. Добре, продължавай да действаш, Франк. А аз ще се върна в офиса и ще започна да наливам масло в огъня… поне това мога да направя.
Когато той си тръгна, Теръл си допи кафето, запали лулата си и погледна към Биглър.
— Да се размърдаме, Джо… Всички да се заемем със случая. Не вярвам да се открие каквото и да било, но трябва да направим нещо.
— Слушам. — Биглър се изправи. — Мислиш ли, че ще има още убийства, шефе?
— Надявам се да няма.
— А аз мисля, че ще има. Имаме си работа с някой откачен. — Биглър поклати глава. — Фред е щастливец. Нямам нищо против да лежа в болница със счупен крак точно сега.
— Онзи ще направи грешка… всички правят грешки — каза Теръл, но гласът му не звучеше убедително.
— Въпросът е кога. Точно така… кога?
Те се погледнаха, а после Биглър отиде в стаята на детективите.
Лепски знаеше, че вечерта по това време съседите му излизаха навън в градините, за да пръскат листните въшки с ДДТ или пък да подкастрят моравите, и реши да ги ядоса.
Профуча с колата по улицата с 50 мили в час и рязко удари спирачки пред портата; колата спря със стържещ звук и той почти щеше да изхвръкне през предното стъкло. Ако не друго, поне се изфуках, помисли си, като изскочи от колата, но може би това внезапно спиране бе твърде показно, за да е безопасно. Лепски тръшна вратата на колата и усети как всички съседи бяха оставили работата си и го гледаха с ококорени очи, докато минаваше по градинската алея към входната врата. Когато мушна ключа в ключалката, той реши, че сцената е минала добре. Всички от улицата вече знаеха от жена му за повишението. Сега беше времето да покаже на тези нещастници какво значи „детектив I ранг“ в действие.
За нещастие се опитваше да отключи вратата с ключа от колата. Ако беше успял да нахлуе вкъщи, като тръшне входната врата, щеше да предизвика впечатление, което да се обсъжда. Но загубеното време, докато разбере, че е сбъркал ключа, осуети ефекта от цялото изпълнение. Той търсеше ключа и проклинаше, когато вратата се отвори.
— Защо беше нужно да караш така? — попита строго Карол Лепски. — Не разбираш ли, че даваш лош пример?
Той се вмъкна покрай нея, затвори с ритник и тръгна към банята.
— Претрепвам се от работа за нищо — провикна се и тръшна вратата.
Карол въздъхна. Беше 27-годишна, висока, мургава, хубава и винаги постигаше това, което искаше. Преди да се омъжи за Лепски, беше чиновничка в Американ Експрес в Маями, където се занимаваше с богатите, уреждаше сделките им и им даваше съвети. Тази работа я беше направила много самоуверена и донякъде деспотична.
Тя смяташе съпруга си за най-добрия и най-умния детектив в участъка. След 6–7 години предвиждаше той да стане шеф на полицията. Не му го беше казвала, но го тласкаше от повишение към повишение. Бе станал I ранг. Следващата стъпка щеше да е сержант.
Лепски излезе от банята, като бършеше драматично несъществуващата пот от челото си.
— Хайде да пийнем по нещо — каза той и се тръшна на един стол. — Имам само пет минути… колкото да си сменя ризата.
— Ако ще ходиш пак на работа, Лепски, няма да пиеш! Ще ти донеса една кола.
— Искам си проклетото питие… голямо уиски с много лед.