ТРЕТА ЧАСТ
Детективът II ранг Макс Джейкъби се занимаваше със среднощната канцеларска работа. Докато дежуреше на телефона, той класифицира куп рапорти по убийството на Маккуин, които непрекъснато пристигаха, и отдели сеното от плявата, преди да ги представи на Теръл сутринта.
Имаше още двама полицаи, които му правеха компания: и двамата бяха умни, но без опит. Червенокосият се казваше Дъсти Лукас, а тумбестият — Роки Хамблин. Те се прозяваха над още повече рапорти.
— Тия приятелчета със сигурност са носели кожени обувки — отбеляза Дъсти и се пресегна към следващия рапорт. — Представяте ли си, ето четирийсет и третият рапорти — нищо.
Джейкъби, който се чувстваше по-старши и трябваше да дава пример, вдигна глава и го сгълча:
— Това е полицейската работа. В четирийсет и четвъртия може да намерим това, което търсим.
— О, нима! — възкликнаха и двамата новобранци. — Кого се опитваш да будалкаш, Макс?
Тогава иззвъня телефонът.
Джейкъби се пресегна към слушалката и погледна към стария стенен часовник. Беше 22.47.
— Полицейският участък: Джейкъби — каза отсечено.
— Имам нужда от помощ — рече мъжки глас, несигурен, но властен. — „Чайките“, крайбрежния булевард. Изпратете бързо някой.
— Кой се обажда? — попита Джейкъби, след като драсна адреса в един бележник.
— Малкълм Ридъл. Има мъртва жена… изпратете бързо някого.
Джейкъби знаеше по-важните хора в града. Малкълм Ридъл беше президент на яхтклуба, председател на операта, а жена му се смяташе за седмата най-богата жена във Флорида. Това го правеше известна личност.
— Да, мистър Ридъл — Джейкъби се изпъна на стола. — Веднага ще изпратим полицай. — Той вече гледаше електронното табло, за да види къде са патрулиращите коли. — Ще ми кажете ли повече подробности?
— Извършено е убийство — каза Ридъл направо и затвори.
За секунда Джейкъби се свърза с патрулиращия полицай Стив Робъртс, който отговаряше за района близо до Крайбрежния булевард.
— Бързо тръгвай към „Чайките“ на Крайбрежния, Стив — му каза. — Малкълм Ридъл съобщи за убийство. Аз ще алармирам отдел „Убийства“. Просто контролирай положението, докато дойдат.
— Слушам — каза Робъртс, а в гласа му се прокрадна тревожна нотка. — Веднага тръгвам.
Следващите няколко минути Джейкъби беше зает на телефона, двамата новобранци го гледаха с ококорени очи. Обади се първо на Биглър, който тъкмо си лягаше. Когато чу, че е замесен Малкълм Ридъл, каза на Джейкъби да се обади на Теръл.
— Къде е Лепски? — попита Биглър, като се пребори с една прозявка. — Досега трябва вече да се е прибрал. Изпрати го там — нареди той и затвори.
Биглър и Лепски пристигнаха едновременно в малкото луксозно бунгало. Надали някой можеше да се усъмни в предназначението му, като видеше дискретните разцъфнали храсти, които почти го скриваха от погледа. Очевидно бе, че е любовно гнезденце. Гледаше към морето, отзад го закриваше мангрова горичка, а от двете страни — високи цъфнали храсти.
Патрулната кола на Робъртс беше паркирана под една палма. Едрото червенобузо ченге изскочи от тъмнината и се присъедини към Биглър.
— Погледнах, сержанте — каза ченгето, — после си излязох. Ще ви хареса — отново е Екзекутора.
Биглър изруга шепнешком и тръгна по пътеката към отворената врата. Направи знак на Лепски и Робъртс да останат по местата си.
Намери Малкълм Ридъл в люлеещ се стол в големия хол. Той бе едър човек към шейсетте, загорялото му чувствено лице беше толкова хубаво, че човек можеше да го вземе за кинозвезда. По лицето му бе изписано пълно отчаяние, което потресе Биглър. Той познаваше Ридъл, харесваше го и знаеше проблемите му. Знаеше, че жена му е уличница. Дори като се имаше предвид, че след автомобилната катастрофа тя прекарваше живота си в инвалидния стол, все пак си оставаше уличница.
Ридъл вдигна глава, когато Биглър влезе в стаята.
— А, Джо… радвам се, че си ти. Забърка се дяволска каша. — Той махна с ръка към вратата в другия край на хола. — Тя е там.
— Успокойте се, мистър Ридъл — каза внимателно Биглър и тръгна към вратата на спалнята. Лампата светеше. Огромното легло заемаше почти цялата стая.
Жената лежеше по корем на леглото гола. Опитният поглед на Биглър забеляза найлонов конец около врата, после очите му се плъзнаха по дългия загорял гръб.
От края на врата до бедрата беше изписано с лъскава черна боя:
ЕКЗЕКУТОРА
Биглър дълго време стоя загледан в тялото с напрегнато и застинало изражение на лицето, после мина през хола, без да обръща внимание на Ридъл, и излезе навън на топлия нощен въздух.