— Всичко ще се уреди — каза Биглър.
— Да.
Ридъл се обърна, качи се в колата и потегли.
Биглър се намръщи. После разтърси глава, качи се в колата и зави обратно към бунгалото.
Сам в малкото задушно бунгало, Поук Тохоло слушаше коментатора на малкия екран. Чък и Мег бяха излезли. Поук беше казал на Чък да я изведе на танци и да я задържи по до късно.
Дебел развълнуван мъж размахваше микрофона като говореше, а зад гърба му се виждаше любовното гнездо. След няколко мига от бунгалото изнесоха тялото на Лиза Мендоза на носилка, покрита с чаршаф, и го понесоха към спрялата линейка.
— И така, Екзекутора нападна отново — каза драматично коментаторът. — Първо Дийн Маккуин, един от най-известните граждани, бе застрелян вчера, сега пък е удушена Лиза Мендоза, позната на любителите на музиката в града като чудесна цигуларка, а тялото й е осквернено от подписа на убиеца. Няма човек в нашия град, който тази нощ да не си задава въпроса: не дали този луд ще нападне отново, а — кога ще нападне отново и коя ще бъде следващата жертва. При мен е шефът на полицията Теръл…
Поук се усмихна. Създава се чудесна атмосфера, помисли си той. Слушаше речта на Теръл, с която онзи се опитваше да спре паниката, и знаеше, че разглезените богаташи няма да се успокоят. Сега беше нужно само още едно убийство, за да се предизвика наистина абсолютна паника, толкова необходима за осъществяването на плана му да държи града под свой контрол.
Този път Чък трябваше да има по-голямо участие, мислеше си Поук. Досега единственият му принос бе да помогне за открадването на пушката и да спука гумата на Ридъл. Това бе необходимо, за да осигури достатъчно време на Поук да стигне до бунгалото и да завари жената сама. Но следващото убийство щеше да е по-различно. За Чък беше дошло времето да изработи обещаните пари: трябваше да е замесен до такава степен, че да не може да се откаже.
Поук насочи вниманието си отново към екрана.
Коментаторът пони нотното си лице с кърпа и погледна към камерата.
— Току-що разбрах, че мистър Малкълм Ридъл е мъртъв. Това ще ви шокира така, както шокира и мен. След като е бил разпитан от полицията, мистър Ридъл си е тръгнал към къщи и очевидно е изгубил контрол над колата си. Колата е изхвръкнала от скалата в морето при Уест Пойнт.
Поук стана и се протегна. Нещата се развиваха още по-добре, отколкото се бе надявал. Той си погледна часовника. Беше малко след полунощ. Загаси телевизора, свали си ризата на цветя и панталона и отиде в банята. Няколко минути по-късно облече избеляла червена пижама, легна си и загаси лампата.
Мислите му се върнаха към момента, в който проникна в бунгалото. Ключалката на задната врата не му създаде проблеми. Той зачака в тъмнината. Тя пристигна в 21.25. Той вече знаеше часа от приглушения разговор между Люк Уилямс и друг член на клуба, който успя да чуе, докато им сервираше. Поук стоеше зад драпираната завеса в голямата спалня. Видя я като се събличаше. Тя хвърли чорапите небрежно на пода и те паднаха на няколко стъпки от мястото, където той се криеше. Смяташе да използва ръцете си, но след като тя сама предостави оръжието, той се възползва.
Шумът от паркиране на кола прекъсна мислите му. Той стана тихо от леглото и надникна през пердетата.
Чък и Мег вървяха към бунгалото си. Чу тряскането на вратата и приглушените им гласове.
Поук отново се изтегна на леглото.
Утре… последното убийство… а после жътвата.
Лежа известно време буден и мислеше. Нещата вървяха точно както ги беше планирал. След около седмица мангизите щяха да потекат.
Все още мислеше за парите, когато се унесе и заспа.
Лампите светеха в апартамента на кмета Хедли на върха на сградата на градската управа.
Часът беше 2.33.
Хедли току-що се бе отървал от Рит Хамилтън и петима други журналисти. Те го бяха подложили на безмилостни критики, които го бяха накарали да побеснее, да пребледнее и да се изпоти. Съпругата му Моника, четиридесет и три годишна жена майчински тип, чувствителна и хубава, седеше на стол далеч от него. Шефът на полицията Теръл седеше насреща му.
— Лосън, скъпи, трябва да опиташ да се успокоиш — каза Моника утешително, — не е хубаво за теб така да се вълнуваш. Знаеш…
— Да се успокоя? — Хедли избухна. — Да се успокоя! Не разбираш ли, че това проклето нещо може да ми коства работата? Ще ми казваш да се успокоя! С откачен убиец на свобода в града!
Моника и Теръл си размениха погледи.
— Но, скъпи, дори да си загубиш работата това ли е най-важното?
Хедли стисна юмруци, въздъхна и подтисна раздразнението си.