— Побързай, малката. Ще те чакам тук.
Тя бързо пресече асфалта и влезе в препълнената чакалня на летището. Пет пари не даваше дали някой я гледа. Отиде до телефоните. Един мъж точно излизаше от кабина С. Той я погледна и тя прочете неодобрение в очите му. Беше на средна възраст, с добре оформено шкембе и безупречно облекло Мег ненавиждаше този тип консервирани еснафи. Тя профуча покрай него и влезе в кабината. Дори не си направи труда да затвори вратата, нито пък да се огледа дали мъжът я наблюдава.
Пипна под телефонния автомат и усети метала. Замръзна и опипа отново. Нямаше никакъв илик! Бързо погледна през рамо към остъклената врата. Нямаше грешка. Кабина С.
— Ще използвате ли телефона или сте се подслонили от дъжда? — попита саркастично един мъж.
Поредният старомоден и лъскаво облечен тип с голямо шкембе — помисли си Мег. Господи! Как ненавиждаше тия преуспели негодници със самодоволните им всезнаещи физиономии!
Тя тръгна бързо към буика и влезе вътре.
— О’кей? — попита Чък и включи двигателя.
— Не.
Той включи на скорост.
— К’во значи не?
— Кабина С, нали?
— Да… добре ме чу.
— Нямаше нищо.
Лицето на Чък се озлоби.
— Да не се опитваш да ме преметнеш, тъпа кучко?
Тя хвърли чантата на коленете му.
— Ето! Иди и провери сам. Няма нищо в кабина С.
Чък бутна обратно чантата й.
— Върни се и ги прерови всичките Трябва да има някаква грешка.
— Ти иди.
Той я удари с юмрук по коляното. Прониза я силна болка. Тя се преви и стисна с ръце крака си.
— Иди и провери! — изръмжа той.
Мег излезе от колата и се върна в чакалнята. Почти куцаше от болка. Повечето от кабините бяха заети. Вече не й пукаше какво ще стане. Отваряше вратите независимо дали имаше някой или не, избутваше човека настрани, проверяваше под телефонния автомат и влизаше в следващата. Тебеширеното лице и втренченият поглед заглушаваха всякакъв протест.
За по-малко от пет минути провери всички будки. Хората я зяпаха.
В последната кабина имаше огромен мъж с шапка от туид и с малка лула между зъбите. Той се облегна на стената, докато Мег се наведе, за да провери под автомата.
— Да не си загубила нещо, пиленце? — попита я с широка усмивка.
— Не и тебе, откачалка такава. — Обърна се и забърза към буика.
— Нищо — каза, щом влезе в колата.
— По дяволите! К’во е станало? Мислиш ли, че някой сульо ги е свил преди тебе?
Мег потърка коляното, което продължаваше да я боли.
— Не знам.
— Само това ли ще кажеш? — изръмжа Чък. — Става дума за петстотин долара!
Подкара към автобусната спирка на Грейхаунд. Докато караше, си мърмореше под носа и от време на време удряше с юмрук волана.
— Хич не ти пука, нали? Глупава, тъпа кучка!
Мег мълчеше. Тя се облегна назад и заразтрива коляното си с отчаян поглед.
На спирката на Грейхаунд Чък видя, че е невъзможно да паркира. Той спря, наведе се напред през Мег и отвори вратата.
— Кабина 6… тръгвай! Аз ще се върна.
Мег слезе от колата и влезе в претъпканата чакалня, а Чък потегли.
В кабина 6 имаше едно момиче и Мег трябваше да изчака. Момичето беше с каменно изражение на лицето. Косата му — дълга и руса, с дълги заострени нокти. Дрехите му бяха скъпи, а на пръстите на ръката, която размахваше, докато говореше, имаше три диамантени пръстена.
Момичето продължаваше да говори, а Мег го наблюдаваше. След малко и то забеляза Мег и намали ръкомахането.
Имаше нещо в спокойствието, в мръсния пуловер и в провисналата дълга коса на Мег, което смути момичето. Най-накрая то затвори, излезе навън и като мина покрай Мег, я заобиколи.
Мег влезе в кабината, където ухаеше на скъп парфюм. Взе плика и излезе.
Младеж в жълт пуловер с поло, спортен панталон и с дълга коса, която се спускаше до яката, й се усмихна до ушите.
— Съкровище ли търсите? — попита той.
Преди такова момче би я развълнувало. Сега в него виждаше само секса и неприятностите.
Изгледа го със смразяващо безразличие и отмина. Знаеше, че такъв мъж — чист, заможен, романтичен, хубав — не е за нея. Като го отмина, сякаш умря.
Даде плика на Чък и той преброи парите.
— Две хиляди — промърмори след кратко мълчание. Прибра плика в жабката. — Ще свършат работа. Изчезваме оттука, малката. По-добре две хиляди, отколкото нищо. Ще се върнем, ще си приберем багажа и тръгваме за Лос Анжелос.
Докато той караше към Парадайз Сити, Мег гледаше през прозореца колите, къпещите се, които се забавляваха на плажа, сергиите с плодове на брега.
Чък взе пликовете и ги прибра под ризата си.
— Хайде… да стягаме багажа. — В гласа му се прокрадна нервна нотка. Той си погледна часовника. Беше 12.45. Изкараха една дълга сутрин. След половин час вече щяха да се движат по магистрала 25: Бел Глейд, Уидън, Бъкингам, Нокът, после магистрала 17.