Две хиляди долара — по-добре от нищо.
Тръгнаха по кея, после по вонящата алея и стигнаха до тяхната къща. Дебелият индианец седеше зад бюрото. Усмихна им се, когато тръгнаха нагоре но стълбите.
Две хиляди долара! Плюс колата! — мислеше си Чък, докато вървеше след Мег. — Откаченият индианец нямаше как да се оплаче в полицията, че са му откраднали колата. Веднъж да тръгнат, ще се отърват от него и то с две хилядарки!
Мег спря на площадката.
— Хайде, давай… върви! — бутна я нервно Чък, мина пред нея и отвори вратата.
Поук Тохоло седеше на леглото и ядеше портокал.
Чък застана на вратата като истукан, а Поук изплю семка на пода.
— Колко събра? — попита той. Черните му очи искряха.
Докато Мег чакаше момичето с диамантените пръстени да свърши телефонния разговор на автобусната спирка на Грейхаунд, капитан Теръл най-накрая реши, че индианецът Поук Тохоло е Екзекутора.
Той сложи и последния рапорт на бюрото, бутна стола назад и запали лулата.
— Това е нашият приятел! — каза на Биглър. — Остава да го открием.
До това решение стигна, след като прочете рапорта на отдел „Убийства“. Хората не само бяха намерили отпечатъци от пръстите на Поук в Уелкъм мотел, които съвпадаха с взетите от малката стаичка при родителите му, но също откриха и безспорни следи, че под матрака в бунгалото на мотела е имало пушка. По провиснатия матрак все още личаха отпечатъците и смазката.
Освен всичко това описанието, което направи мисис Бърта Харис, изцяло се покри с това на доктор Уоники.
Доктор Уоники бе над осемдесетгодишен и със слабо зрение. Лепски доби впечатление, че и умът му беше отслабнал. За малки неразположения все още го биваше и индианците семиноли ходеха при него, защото и прародителите им са ходили.
— Поук не е лошо момче — каза той на Лепски. — Може би е малко избухлив, но младите са такива. Душевноболен? — старецът поглади наболата си брада. Беше забравил да се обръсне заранта. — Има много душевноболни. Не бих казал, че Поук… — Той изведнъж се спря, сякаш го беше осенила някаква мисъл, която не му беше хрумвала досега: — Много беше избухлив.
Лепски продължи да го разпитва, но не можа да научи нищо друго от стареца, освен описанието, което съвпадаше с това на мъжа в мотела.
— Сега вече знаем кой е — каза Теръл. — Мотивът ме шокира. Възможно ли е да убие всички тези хора само защото някаква бабишкера го е нарекла негър?
— Той е ненормален — откликна Биглър. — Ламти за кръв. Кара богаташите да се потят. Човек никога не знае какво може да очаква от луд.
— Сега трябва да го открием.
— Да. — Биглър бе готов с отговора. — Има сто петдесет и двама индианци семиноли регистрирани в града и всички си приличат. С изключение на по-възрастните. По-добре ще е да съобщим, че искаме да говорим с Поук Тохоло — да го съобщим но радиото, по телевизията и в пресата. Мислиш ли, че кметът би предложил награда? Ако е достатъчно голяма, може и да го издадат.
Теръл се замисли.
— Индианците се поддържат. До този момент той не знае, че го търсим. — Сиря, за да запали лулата си. — Ако разбере, ще потъне вдън земя. Мисля си, че в момента се смята в безопасност и не се крие, но веднъж покрие ли се, ще бъде истински ад да го открием.
— Не и ако наградата е достатъчно голяма. — Биглър вярваше в силата на парите.
— Момчетата проверяваха нонстоп индианците през последните дни. Добраха ли се до нещо?
— Добраха се до достатъчно хартия, за да потопи боен кораб.
— И какво направиха с нея?
— Прехвърлиха я на Джак Хатчи.
Теръл хвърли бърз поглед към Биглър през дима на лулата.
— Много умна идея, Джо.
— От време на време ми се случва — каза Биглър с известно самодоволство. — Ако и Джак не проумее нищо от тези рапорти, никой няма да успее.
Джак Хатчи бе единственият индианец семинол, който работеше в градската полиция. Завеждаше архива, беше възрастен и се славеше със силната си памет.
— Провери дали вече е открил нещо.
Биглър кимна.
— Той ще ни се обади, шефе. Има да прехвърли един тон хартия и не обича да го пришпорват. По-добре да го оставим сам. Вече му казах, че е спешно.
Теръл дръпна от лулата. Дълго мисли, после прелисти рапортите на бюрото си и извади два листа. Разгледа ги, а Биглър запали цигара.
— Ще изчакаме да видим дали Джак ще открие нещо — заключи той. — Сигурен съм: ако съобщим, че търсим Тохоло, ще се спусне димна завеса и няма да можем да го открием. — Той потупа рапорта с лулата си. — Но имаме тези двамата — мистър и мисис Джак Алън. Знаем, че Поук не е сам. Според мисис Харис в мотела заедно с Поук пристигнали мъж и жена. Обзалагам се, че те са двамата, които помагат на Поук. Имаме описанията им, както и описанието на колата. Така че ще търсим тях, Джо. Хванем ли ги, те ще ни заведат при Поук. Кажи на момчетата да се заемат с това. — Той подаде двата листа на Биглър. — Все някъде трябва да са отседнали. Проверете всички евтини хотели, стаи под наем и търсете буик. Щом ги хванем, ще хванем и Поук.