— Колко събра?
Чък влизаше в стаята. Той ходеше така, като че ли подът щеше да се отвори под краката му.
Мозъкът му се вцепени при вида на индианеца, седнал на леглото. Само преди минута си беше представял двамата с Мег в колата с две хиляди долара в джоба. Този обрат на нещата притъпи рефлексите му, сякаш нервните му клетки се парализираха.
— Колко събра? — повтори Поук.
Чък овладя нервите си и част от мозъка му се задейства. „Дали откаченият индианец подозира нещо?“
Погледна безизразното кафяво лице, но не успя да разбере дали Поук се досеща, че се е канел да го предаде.
— Един не е платил — дрезгаво каза той.
Усети Мег зад себе си и мина по-навътре, за да може тя да влезе.
Тя отиде до прозореца, без да поглежда към Поук, и седна на единствения стол в стаята, вдигна косата си, после я пусна да се разпилее с безразличие, от което на Чък му се прииска да я удари. Наведе се напред, подпря лакти на перваза на прозореца и се загледа към оживения кей.
— Нали не очакваш да ти повярвам? — попита Поук, забил поглед в Чък.
Той облиза устни:
— Питай нея, тя ги събра.
— Питам теб.
Бавно и с нежелание Чък извади четирите илика от ризата си. Бяха влажни от потта му. Той ги хвърли на леглото.
— Един не е платил… на аерогарата. Казах й да провери пак. Прегледа всички кабини.
— Аерогарата! — Поук се успокои. — Хансън… да… остави на мен. Не е платил, но ще си плати.
Чък не знаеше за какво говори Поук. Облегна се на стената и се опита да се успокои. Видя как Поук отваря пликовете и брои парите. Индианецът побутна шестстотин долара към Чък.
— Утре още пет — той извади един лист и го хвърли на леглото. — Все едно че доиш крава, нали?
— Да. — Чък видя как Поук прибра парите в джоба си. — Така е.
Поук стана и тръгна към вратата.
— Може да не платят всички, но повечето ще платят. — Черните му очи гледаха право в Чък. — Уплашени са. Когато хората се страхуват, нравят каквото им кажеш. — И той си тръгна.
Настъпи дълго мълчание, после Мег попита, без да се обърне:
— Да опаковам ли багажа?
— Не чу ли какво каза, тъпа кучко? — озъби се Чък. — Утре ни чака същото.
— Така ли?
Чу в гласа й нещо, което го накара да й хвърли остър поглед. Тя продължаваше да гледа през прозореца. Косата закриваше лицето й, но тонът й го разтревожи. Изведнъж той осъзна, че нямаше да има нерви да събира сам парите. Не можеше да си наложи да го направи. Беше отвратителен капан. Мисълта да го връхлетят ченгетата, докато взема плика, го накара да се изпоти.
Той взе листа, който остави Поук, и го прочете:
Аерогарата — кабина В
Спирка Трейхаунд — кабина 4
ЖП гара — кабина 1
„Екселсиор“ — кабина 2
„Адлон“ — кабина 6
О’кей, да кажем, че трима се хванат — хиляда и петстотин долара, плюс шестотинте, които Поук току-що му даде. Но няма да се връща повече в тая дупка. Вземат ли и последният плик — тръгват. Беше луд, че дойде за нещата си.
— Слушай — каза той, — утре взимаме мангиза и тръгваме. Тоя път няма да се връщаме. В това ми беше грешката. Утре, щом приберем мангизите, изчезваме. Докато разбере, ще сме на мили далеч оттук.
Тя се обърна и го погледна.
— Ти май излезе голяма нула, а, Чък? — тихо попита тя. — Мислех те кой знае какво. Сигурно от глупост. Сега нямам нищо. Дори по-малко от нищо.
— Утре ще си разделим две хиляди долара, глупачке! Това по-малко от нищо ли е? — ядоса се Чък. — Утре ще бъдем извън опасност. Ще го направиш, нали?
Тя се обърна отново към прозореца. Корабите се връщаха. Трима мъже се бореха с една костенурка сто фута. Индианците размахваха портокали и викаха към купувачите.
Чък стана и отиде при нея. Дръпна я от прозореца. Сграбчи я за раменете с горещи, потни ръце и я разтърси.
— Ще го направиш, нали?
— Ще го направя — каза тя, но отчаяният й поглед го накара да я пусне. — Какво ме е грижа?
По същото време Поук се беше спрял при дебелия усмихнат индианец, който държеше къщата.
Индианецът се казваше Ошида. Дебелото му наивно лице криеше престъпен ум. Къщата със стаи под наем служеше за прикритие на дейността му. Притежаваше значително състояние. Имаше сметка в швейцарска банка. Беше шеф на група контрабандисти на наркотици. Разполагаше с двайсет и шест индиански проститутки, които му плащаха една четвърт от доходите си. Имаше 2% дял от продажбата на всички плодове на пазара, защото бе сключил сделка с човек от мафията. Взимаше 1% от производството на супа от костенурки, защото много индианци работеха във фабриките за консервиране на костенурки, а той контролираше по-голямата част от индианския труд. Получаваше 3% от таксите за паркинга на кея, защото преди да се уреди този дял изхвърляха колите във водата.