Свали си мръсната риза и размърда мускули. Поук се отдалечи. Съблече се и се запъти към брега на канала.
Чък го погледна и видя, че на тънкия му кръст имаше колан, на който висеше найлонова торбичка. Торбичката изглеждаше издута и Чък присви очи; после изведнъж усети страх, когато погледът му се премести върху тялото на Поук. Никога не беше виждал такава фигура. При всяко движение се очертаваха мускулите. Тялото му сякаш беше излято от гъвкава стомана и Чък внезапно загуби увереност в собствената си сила. Може би нямаше да е толкова лесно да се справи с този индианец. Ръката му посегна към задния джоб и пръстите му стиснаха дръжката на ножа.
Той видя как Поук се гмурна в канала и заплува с мощни удари към другия бряг. Чък се обърна с гръб, извади от джоба си широка еластична лента и я препаса на кръста си. После затъкна ножа под нея. Свали си панталона, изрита обувките и се хвърли. Беше несръчен плувец и не се чувстваше добре във водата. Видя, че Поук беше легнал по гръб и се носеше по повърхността. Чък заплува към него. Един мощен удар в гърдите щеше да свърши работа, но трябваше да успее да му свали колана преди тялото да потъне.
Вече беше на няколко ярда от Поук. Стоеше изправен във водата.
— Много е гот, нали — каза дрезгаво.
Поук кимна.
Чък замахна още веднъж, за да се приближи повече. Разстоянието помежду им се стопи, когато изведнъж Поук изчезна. Там, където бе допреди малко, имаше само леки вълнички.
Като проклинаше наум, Чък зачака, а очите му оглеждаха повърхността на водата. Изведнъж усети как в глезените му се впиват пръсти сякаш от стомана и го теглят надолу; устата и ноздрите му се напълниха с вода. Той започна да рита бясно и да се мята, усети как хватката отслабна и пръстите освободиха глезените му. Изплува на повърхността, като плюеше и дишаше тежко. Когато отвори очи, видя Поук, който се отдалечаваше от него. Ножът, прикрепен на кръста му, беше изчезнал!
Чък се насочи към брега. Забрави всякаква предпазливост — изпитваше само разочарование и гняв. Поук лесно бе успял да му се измъкне. Той беше вече на брега, когато Чък изпълзя от водата.
С яростен рев Чък се нахвърли върху индианеца като връхлитащ бик — с наведена напред глава, а дебелите му пръсти бяха свити. Поук се извъртя настрани и когато Чък профуча слепешком покрай него, го спъна и го сдруса на земята.
Хвърли се отгоре му, затисна с коляно гърдите му и Чък видя собствения си нож в ръката на индианеца. Блестящото острие докосна гърлото му. Чък се сви от страх. Погледна искрящите очи и с ужас си помисли, че това е краят.
Поук го наблюдаваше, върхът на ножа опираше в кожата му.
— Искаш да ме убиеш? — попита тихо. — Не лъжи! Кажи ми!
— Исках парите — изпъшка Чък.
— Толкова много ли ти трябват пари, че си готов да убиеш човек?
Изгледаха се, после Поук стана и се отдръпна. Чък се изправи с усилие. Трепереше и пот се стичаше по лицето му.
— Искаш моите пари? — попита Поук. — Ако успееш да ги вземеш, твои са. — Той потупа найлоновата торбичка. — Двеста и двайсет долара. — Погледна ножа, после го хвана за острието и го подаде на Чък. — На!
Чък объркан взе ножа. Поук го гледаше.
— Вземи ми парите, ако можеш.
Чък погледна индианеца. Бляскавите очи и спокойствието на змия, която се готви за нападение, го уплашиха. Нервите му не издържаха. Ножът се изплъзна и падна на тревата.
— Значи не си глупав — каза Поук. — Иди да се измиеш. Вониш.
Уплашен, Чък взе парчето сапун, което Поук му подаде, и отиде до водата. Когато се изми и се избърса, Поук вече седеше на брега облечен и пушеше.
Той погледна към Чък, който обличаше мръсните си дрехи, и му махна с ръка. Като хипнотизиран заек Чък се приближи и седна до него.
— Търсех човек като тебе — каза Поук. — Мъж без съвест. Щеше да ме убиеш за двеста и двайсет долара… А колко ли души можеш да убиеш за две хиляди?
Чък облиза устни. Този индианец беше побъркан. Спомни си момента, когато ножът щеше да му пререже гърлото, и потръпна.
— Ти си една занемарена свиня — продължи Поук. — Мръсен, гладен, смрадлив. Виж мене! Когато поискам нещо, го получавам. Бръсна се, защото откраднах самобръсначка. Пилето и шунката откраднах от магазин на самообслужване. И тези пари откраднах. — Той потупа торбичката на кръста. — Двеста и двайсет долара! Знаеш ли как ги откраднах? Много лесно. Един мъж ме качи в колата си и аз го заплаших. Имам пистолет. Когато хората се страхуват, те плащат. Единственото, което се наложи да направя, бе да му покажа пистолета — и той ми даде парите. Много просто. Страхът отключва портфейлите и чантите на богатите. — Обърна се и изгледа Чък. — Имам рецепта за внушаване на страх.