— Добре ли сте, лейди? — попита Манате. — Ранена ли сте?
Дали е ранена? Тя се раздвижи, но не усети болка.
— Добре съм. Какво стана с… него?
— Предполагам, че е изгорял.
Мег се разтрепери. После се облегна назад на мръсната седалка в кабината. Беше свободна, помисли си тя, можеше да започне отначало. Можеше… тя се разтресе и подпря глава на ръцете си, докато премине шокът.
Манате видя, че движението се възобновява. Забавянето му струваше пари. Той запали двигателя.
— Искате ли да ви закарам в болница? — попита той, уплашен от треперенето й.
— Не.
— Взех чантата ви, лейди. Изпуснахте я, когато припаднахте. До вас е.
Мег се опита да спре треперенето.
— Успокойте се. Ще ви оставя на брега. Там добре ли е?
— Да… благодаря.
Камионът се вмъкна в потока от коли, направляван от един червенобузест запотен пътен полицай.
— Бяхме по петите им, когато изведнъж този проклет ягуар връхлетя с бясна скорост и провали цялата операция — обясняваше Лепски.
Теръл слушаше. Също и Биглър, седнал на перваза на прозореца.
— О’кей. Мъжът е мъртъв, а къде е жената? — попита Теръл.
— Беше в буика. Видях я как се качи. После стана катастрофата. Пушекът беше толкова гъст, а и това задръстване. Наоколо имаше поне петстотин души. Трябва някак да се е изплъзнала. — Лепски изпитваше желание да се извини и се връщаше към случилото се единствено с тази цел.
— И така, стигнахме дотам, откъдето започнахме! — каза Биглър с униние и примирение.
Теръл замислено си гледаше лулата, после повдигна мускулестите си рамене.
— Сега вече се налага да говоря с Хедли дали ще даде награда. Остава ни трудният път. Ще разгласим, че искаме да говорим с Поук Тохоло. Ако трябва, ще преградим пътя с каменни блокове и ще преобърнем целия индиански квартал, но ще го открием.
На вратата се почука и влезе Джак Хатчи от архива.
Хатчи бе висок, едър, прошарен, с клюмнали гъсти мустаци и хитри черни и умни очи. Беше човек, когото всички уважаваха. Получеше ли някое име, описание или действие, той кимаше и рано или късно — Хатчи никога не бързаше — даваше конструктивен отговор. Поради последните събития Теръл го беше забравил, но когато го видя, изведнъж се успокои, сякаш бе пристигнал компетентен лекар.
— Какво има, Джак?
— Прегледах всички рапорти, шефе — каза Хатчи. — Съжалявам, че толкова закъснях, но бяха много. Един от тях ме смути. Джъпитър Луси няма братовчед.
— Кой е този Джъпитър Луси?
— Индианец. Върти добър бизнес, занимава се с износ на портокали и държи сергия на брега — обясни Хатчи. — Той е важна личност… внимателен, хитър човек. Прави много незаконни сделки, но винаги остава чист. Когато Лосън и Додж са стигнали сергията му, с Луси е имало друг мъж. Той им обяснил, че е братовчед му Джо Луси. Луси има братя и сестри, но не и братовчеди.
Докато го слушаше, Лепски изведнъж си спомни какво беше казала жена му от името на онази стара пияница Мекситейбъл Бесинджър: трябва да търсите този човек при портокалите. Старата гледачка вече веднъж беше познала, че е индианец! Сега…
Той се наведе напред и изгледа Хатчи.
— Това момче портокали ли продава?
Напрежението в гласа му накара и Теръл, и Биглър да обърнат погледите си към него.
— Да. Върти много добра търговия.
Лепски изсумтя:
— Това е той! Аз… — Спря изведнъж. Само при мисълта да каже на Теръл и Биглър, че жена му се е консултирала с гледачка, лицето му плувна в пот.
— Имаш ли нещо предвид, Том? — попита нетърпеливо Биглър.
— Просто предчувствие — Лепски се размърда притеснено на стола.
Теръл и Биглър отново се обърнаха към Хатчи. Не се интересуваха от предчувствия: трябваха им факти.
— Значи така, Луси няма братовчед… ще проверим. — Теръл се обърна към Лепски. — Отиди при Луси и говори с онзи, за когото казва, че му е братовчед.
Сега Лепски беше сигурен, че ще говори с Поук Тохоло. Старата пияница можеше и да лочи уискито, но и първия, и втория път беше познала — вече беше сигурен.
— Шефе… да предположим, че мъжът е Тохоло — той гледаше право в Теръл. — Да кажем, че отида и го проуча. И какво ще спечеля? Не го познавам. Никога не съм го виждал. Може да ме убие. Този приятел може да е и някой хулиган, излязъл от затвора, и Луси да се грижи за него. Но ако е Тохоло, може да закъсам и да проваля цялата операция.
— Прав е — каза тихо Хатчи. — Ако е Тохоло, може да си имаме неприятности.
Теръл кимна. От внезапното му смръщване тримата детективи разбраха, че се ядосва на себе си, задето не се беше сетил за тази възможност.
— Да.
Той дълго мисли, после посегна към телефона.