и.
Ш - -
---[ch,
Bo Yin Ra
ИСКРИ
ИСКРИ
BO YIN RA
МАНТРА-ПРАКТИКА
Едно от най-важните средства за формирането на душата е въздействието на определени групи от звукове на човешката реч върху нея.
От дълбока древност се знае за възможността да бъде оказвано такова въздействие и следи от него могат лесно да се открият в богослуженията, както и в разпространените сред народа молитви от всички големи верски системи на човечеството.
Пазено като свещена тайна от озарените, родени жреци, бдели някога при люлката на всяка една от плодоносните религии на древността, това знание е било постепенно забравено в западния свят, или пък е било унаследено единствено като практика, чиято обосновка е била само смътно предугаждана.
Не така стоят нещата на Изток, където мъдростта на древните в по-голямата си част също лежи погребана сред руини, но все още е запазено знанието за могъщото въздействие на вътрешно изговорените думи, използвано ден след ден както за добри, така и за злотворни цели.
Подчертавам изрично, 'че става въпрос за вътрешно изговорената дума, тъй като важно в случая е само вътрешното изричане вътре в самите нас. Нека нс се заблуждаваме от мнението на източните познавачи на мантра, отдаващи — сякаш не без сериозни основания — голямо значение и на възприеманите посредством ухото звукове.
То не бива да се окачествява като „суеверие“, тъй като физически възприеманият звук съвсем не е лишен от способността да оказва силно въздействие, трябва обаче да бъдем напълно наясно дали се стремим да въздействуваме върху душата, или само върху флуидалните центрове на физическия организъм...
Човекът от Изтока си поставя най-често и двете цели едновременно, а и упражняваното от най-ранната му младост самовъзпитание, някои унаследени, столетия наред развивани качества, в съчетание с един начин на живот, който не само не смущава, но и действено подпомага неговите намерения, го прави способен да насочва по своя воля тези две различни въздействия, — докато човекът от западния свят не се намира в такова благоприятно положение и ако се опита да се подложи на въздействието и на физически възприемания звук, с това само ще постави под въпрос ползата за своята душа, а при известни обстоятелства може да претърпи и тежки увреждания във фините структури на физическото си тяло.
Западният човек може наистина да съчетае по един доста безобиден начин и без вредни последици физически възприемания звук с практикуването на мантри, например при публичното четене на литании и хорови молитви, донякъде и при църковните песнопения.
Който обаче прави експерименти само с физически възприемания звук с цел да постигне въображаеми вътрешни прозрения — все едно дали на Изток или на Запад, — се превръща, без да подозира това, в най-усърден помагач на враждебните към човека (или един вид „ отровни“ за него) сили на невидимия физически свят, и въображаемите откровения, колкото и възвишени да му се струват, не са нищо друго освен самосъздадени фантасмагории, нямащи нищо общо с действителността...
Западният човек, решен да употреби въздействието на вътрешно изговорената дума за формиране и самопознание на своята душа, ще бъде във всички случаи на сигурен път, ако избягва изобщо да съчетава вътрешното изговаря-не с осезаем за физическото ухо звук, и моят категоричен съвет е тези вътрешно изговорени думи да не се подчертават по никой начин с лек шепот, дори и устните не бива да се помръдват при този изговор навътре! —
Добрата мантра представлява текст, съставен по окултно-духовни принципи, като при неговото използване става въпрос единствено за въздействието на чисто духовния, напълно не-възприеман от физическото ухо като звук. —
Изговарянето „навътре“ трябва да става по такъв начин, че да се превърне в един вид „причастие“, в духовно поглъщане, в поемане на думата като духовна храна.--
При това не бива да се допуска никакво напрежение, никаква сянка от самопринуда\
Малката поредица от немски мантри, които публикувах под общото заглавие „Искри“, не би-
ва да се схваща като подтик от моя страна към всекидневно възприемане на всички отделни текстове.
А и на последователността, в която те са изложени, съвсем не бива да се гледа като на някакво предписание за реда на тяхното възприемане.
Нека всеки си избере онзи текст, който е най-силно въздействуввщ за него, и нека го изговаря вътрешно ден след ден, в час на покой, без декламация, без емоционален изблик, просто, естествено и недостъпно за физическото ухо, без да анализира специално логичния смисъл, без да си блъска главата какво точно „иска да каже“ той.