— Скъпи мои, скъпи мои. — Джуди вдигна едната си ръка с идеален маникюр и ги изгледа с измъчен вид. — Не можете да искате от мен да коментирам това. Знаете, че съм лоялна към Софи.
— Прелестна рокля, скъпа — опита се да я размекне Бернар. — Но ми кажи защо са тук вдовицата Масо — имам предвид възрастната мадам и наследникът?
— Къде? — попита Джуди.
Той махна дискретно и Джуди се извърна рязко. Божичко, каза си тя, беше истина — тук бяха, бяха дошли. Катрин Масо, величествена в сребристия си тоалет, изглеждаща почти красива, както и висок, разглезен на вид младеж до нея — красив и начумерен. Двамата разговаряха оживено помежду си.
Младият наследник, Томас, изведнъж извърна глава и погледна към нея. Погледът му се спря върху Джуди разфокусирано, без да я забелязва. Той гледаше през гостите и говореше нещо на Катрин.
Джуди зяпна. Момчето — мъжът, вече бе мъж — бе истинско копие на Пиер! Може би в брадичката му имаше нещо и от Софи — лека гънка по средата — но в останалото бе самият Пиер — мили боже, той беше…
Усети как й причернява пред очите. Олюля се на високите си токчета.
— Джуди — рязко я повика Джийн. — Добре ли си?
— Да не те хвана вече шампанското? — недодялано я закачи Бернар.
— Не… не, добре съм — успя да отрони Джуди. Възвърна си самообладанието. — Чувствам се отлично. От топлината е.
Останалите се спогледаха. Залата бе отлично климатизирана.
— Предполагам, че е голям шок да се видят тук тези двамата — с лукава усмивка подхвърли Джийн. — Според слуховете мадам Катрин никак не е доволна от мадам Софи. Нито пък наследникът. Има ли нещо вярно в това, Джуди?
Тя поклати глава.
— Знаете, че не бих могла да ви отговоря на това.
— Аха! — тържествуващо възкликна Полин.
— Сигурна съм, че Томас и Катрин Масо напълно подкрепят Софи. Ще се убедим на акционерното събрание.
— Наистина ще видим тогава — съгласи се Бернар. — Раздор в семейството! Колко апетитно!
— И Хю Монфърт — заприглася му Полин Вент.
Годините никак не бяха благосклонни към тази жена — приличаше на проскубана врана в черно кадифе и с доста посредствени диаманти. Джуди си каза, че от нейна страна това е проява на лош вкус — да носи диаманти на подобно парти — двукаратовият камък върху пръстена й бе като дребно мънисто сред изключителния лукс наоколо.
Но Полин, може би най-малко елегантната жена на това парти, репортер на модната библия, ни най-малко не се интересуваше от ефекта, който оставя след себе си. Работата й бе да отразява клюките. И очите й искряха по-силно и от крушовидните диаманти на обеците на Софи Масо.
Джуди проследи погледа й. Наистина бе той — Монфърт. Също толкова красив, както и преди, но сега вече не й въздействаше. Той отпиваше от шампанското си и делово оглеждаше залата. Преценяваше конкуренцията.
— Защо е тук? — попита Полин. — Той е от противниковия отбор. Да не би Софи да си играе някакви игрички с парите на акционерите?
Джуди се постара да си придаде шокиран вид.
— Как можа да ти хрумне, Полин! Цялото това парти е едно рисковано и натруфено зрелище.
— Сега разбирам — възкликна Джийн. — Софи Масо — новата Мария Антоанета!
— Който няма хляб, да яде хайвер… — подсказа Бернар.
— О, не бива да пишете нищо подобно — неубедително се обади Джуди. Извърна се към Томас Масо, а после и към Хю. Трябваше да остави репортерите. Работата й тук бе свършена и журналистите вече бяха подготвени да разпънат Софи на кръст. — Трябва да проявите разбиране — подметна тя, преди да остави хайката. И добави лукаво: — Софи има най-добри намерения… Забавлявайте се.
Изпъна рамене и се запъти към Монфърт. Не че означаваше нещо особено важно за нея, не. Но искаше да му покаже, че не я е страх от него.
Тълпата се раздвояваше, докато тя вървеше напред; стройното й стегнато тяло в блестящата червена рокля излъчваше енергията на породист хищник. Джуди се гордееше, че в погледа й ясно се чете: никой да не ми се пречка!
Неколцина от мъжете наоколо, възрастни барони и графове и други светски лъвове, банкери и министри, прехвърлили петдесетте, я изгледаха одобрително, докато минаваше покрай тях. Джуди забеляза възхитеното проблясване на очите им, както и съответните недоволни погледи на съпругите им и всичко това й даде нови сили; адреналинът кипеше във вените й и тя изпъна рамене, за да покаже още по-добре все още прекрасно стегнатия си бюст; тя правеше по петдесет лицеви опори всеки ден и макар да не можеше да повлияе на мастната тъкан на самите гърди, поддържаше мускулите над тях в такава форма, че те бяха все така по младежки еластични.
Чувстваше се жива, когато мъжете я заглеждаха. Гордостта й бе поласкана. Огледалото я уверяваше, че все още е привлекателна, а сега и тези мъже, най-добрата част на парижкото общество, все потомствени богаташи, й показваха същото.
Монфърт да върви по дяволите. Джуди вирна високо глава. Щеше да иде при него и да го предизвика открито. Нека той после да намери Софи, където и да се бе свряла, и двамата можеха да си разменят удари цяла вечер.
Хрумна й блестяща идея, истинско гениално прозрение. Щеше да намери Томас Масо. И с негова помощ да съсипе и двамата.