Чувстваше се жива, когато мъжете я заглеждаха. Гордостта й бе поласкана. Огледалото я уверяваше, че все още е привлекателна, а сега и тези мъже, най-добрата част на парижкото общество, все потомствени богаташи, й показваха същото.
Монфърт да върви по дяволите. Джуди вирна високо глава. Щеше да иде при него и да го предизвика открито. Нека той после да намери Софи, където и да се бе свряла, и двамата можеха да си разменят удари цяла вечер.
Хрумна й блестяща идея, истинско гениално прозрение. Щеше да намери Томас Масо. И с негова помощ да съсипе и двамата.
Том застана в един от ъглите. Баба му се бе оттеглила за кратко освежаване и беше останал сам. Слава богу.
Изпи до дъно шампанското в чашата си и махна с ръка на един минаващ наблизо сервитьор.
— Вие пиете розе, нали, мосю? Имам само полусухо тук. Веднага ще ви донеса…
— Няма нищо — прекъсна го Том. — Ще взема от това.
Алкохол. Просто искаше някакъв алкохол.
Чувстваше се слаб и потиснат. Какъв шок, какъв ужасен и срамен шок. Точно когато бе решил да говори с майка си и да сложи край на всички недоразумения, след като бе убедил себе си, че тя още уважава баща му…
Софи бе поздравила сърдечно и двама им с баба му. И не носеше траур. Никъде по нея нямаше и една черна нишка! Дори не бе облякла нещо по-тъмно, като например мораво или тъмносиньо. Вместо това бе избрала розово.
И не какво да е розово. Майка му бе облякла разкошна, със сигурност старинна рокля с висока талия в най-светлия нюанс на бледорозовото, обсипана с малки бели перлички, така че цялата блестеше и грееше нежно в съчетание с бледата й кожа. Косата й бе вдигната на кок, закрепен с гребени от слонова кост, украсени с диаманти, и носеше диамантени обеци — истински розови диаманти, едни от най-редките и ценни камъни на планетата — във формата на круша, четири карата всеки, на стойност милиони евро, както и колие, много изящно, макар и вероятно не чак толкова скъпо, от розови перли, естествено, съчетани с бледозелен перидот. Централно място заемаше много рядък голям перидот, шлифован като мънисто и тежък поне десет карата, който лежеше точно в средата на деколтето й. И привличаше вниманието именно натам. Майка му бе в рокля от осемнадесети век, която доста смело разкриваше гърдите й; при това пред най-благородните и аристократични семейства в Париж.
Том направо не можеше да си поеме въздух, толкова засрамен и ядосан се чувстваше. Майка му излагаше не само паметта на баща му, но и името на рода.
Само й бе кимнал сковано и се бе отдалечил заедно с баба си.
Отпи голяма глътка от новата чаша с шампанско. Щом баба му се върнеше в залата, щеше да се махне оттук. Бяха дошли и бяха изпълнили намерението си. Сега трябваше да си тръгнат и да оставят майка му да се излага, без да има публика и от страна на семейството.
Дотук с уреждането на въпроса тихомълком. Вече нямаше никакви задръжки. Още утре сутрин щеше да свика пресконференция и да обяви пред всички, че той и Катрин Масо ще гласуват против майка му.
Монфърт я наблюдаваше.
Тя стоеше там. Не го виждаше; вниманието й бе ангажирано от някаква възрастна дама в бледосиня бална рокля. Старицата разглеждаше един пръстен; бижуто бе със зелен камък и тя го слагаше и сваляше от костеливия си пръст.
Софи, истинско видение в розово, разговаряше с нея с вежливо внимание. Обноските й бяха изискани, също като тоалета й.
По дяволите, колко красива беше. И сексапилна — невероятно сексапилна. Запита се как ли изглежда стройното й тяло под балната рокля. Беше все още в трийсетте си години и си личеше; тази жена изглеждаше по-млада и по-свежа всеки път, когато я видеше. Караше кръвта му да кипи буйно.
Хю си даде сметка, че я желае.
Не можеше да се отърси от мисълта, че е най-привлекателната жена, която някога е срещал. Вярно, не най-красивата в традиционния смисъл; но у нея имаше нещо специално, имаше нещо в дързостта й, в поведението й, всичко това го привличаше с невероятна сила.
Бореше се със себе си. Вината никога не го напускаше. Опита се да извика в съзнанието си образа на своята Джорджи, сладката Джорджи. И я видя в мислите си, тя никога не бе далеч, но този път образът й бе малко неясен и размит.
Обикновено, когато си спомнеше за Джорджи, жената пред него, която и да беше тя, губеше цялата си власт, превръщаше се в обикновена и скучна персона, която не представляваше никаква опасност.
Не и този път. Възрастната жена каза нещо и Софи се засмя; той я наблюдаваше и вината полека се стопи в душата му. Нещо проблесна вътре в него, нещо силно. Хю почувства прилив на радост; в този миг не мислеше за „Масо“, за сделката или за каквото и да е, свързано с бизнеса.