Софи се засмя.
— Но аз предпочитам полусухото вино — изтъкна тя и повдигна леко чашата си. — Сладко шампанско. Предполагам, че ще сметнете това за ужасно буржоазно.
— Смятам, че всеки човек би трябвало да пие каквото му харесва.
Монфърт се усмихна и тя му отвърна по същия начин, неволна широка усмивка, която бе първата проява на искрено дружелюбие помежду им; това го развълнува неочаквано.
— Значи е буржоазно да се вълнуваш какво мислят другите, така ли? — попита Софи.
— Нещо такова.
— О, по дяволите — възкликна тя изведнъж и Монфърт се извърна и забеляза трима от гостите, които се приближаваха към тях. Позна мъжа — Бернар Фримс от „Фигаро“; бе му дал интервю във връзка с плана „Масо“ миналата седмица.
Значи това бяха представителите на пресата. Монфърт забеляза как Софи отстъпи леко назад и стената помежду им отново се издигна.
Наблюдаваше всичко внимателно.
— Колко удобно — обади се една от жените. — Разговор тет-а-тет?
Софи се усмихна ведро.
— Просто показвам на господин Монфърт колко добре се приема новата колекция на „Дом Масо“.
— Фантастично парти. Колко струва на акционерите ви? — наперено попита другата жена.
— Джуди Дийн е нашият директор на отдел „Връзки с обществеността“.
— Джуди ни сподели само официалната позиция — каза Бернар Фримс. — А ние искаме да чуем истината.
— Истината е, че новото ни представяне е невероятен успех — отговори Софи. — Огледайте се.
— Скъпа моя! — Слабата по-възрастна жена, облечена в черно, постави кльощавата си ръка върху деликатната материя на роклята на рамото на Софи. Монфърт застина; искаше му се да махне оттам тази нахална лапа. — Вярно е, че партито е прекрасно, и ако ставаше дума за твои лични средства, никой нямаше да каже и дума.
— Това, което виждаме тук — добави и Фримс с лукава захаросана усмивка, — е как гостите ви се забавляват със скъпоценности на стойност милиони евро.
— Много рисковано.
— Крайно неблагоразумно.
Хю настръхна от ярост. Искаше му се да скочи и да защити Софи. Всъщност искаше да я прегърне и да я отведе далеч от тази глутница чакали. Където и да било. Например… в хотелската си стая.
Но Хю също трябваше да мисли за акционерите на фирмата си. От него се очакваше да се бори с нея. Би трябвало да се наслаждава на това разпъване на кръст; вместо това той изгледа журналистите с едва прикрито презрение.
Фримс се обърна към него:
— Вие, мосю, имате желание да изкупите акциите на компанията. Как ще коментирате това безразсъдно пилеене на средства?
Хю го изгледа отвисоко.
— Моята оферта е публично достояние. Бях поканен на това парти и дойдох като гост.
— Това подкрепя предложението ви към вашите акционери, нали така… това фиаско?
Монфърт погледна Софи.
— Моето възхищение от бижутата на „Дом Масо“ е добре известно. Нашата оферта е на масата. И извън това, в качеството ми на гост, би било крайно невъзпитано от моя страна да правя каквито и да било коментари тази вечер.
— Напълно в английски стил — присмя се Фримс. — Но какво биха казали за това собствените ви акционери, господин Монфърт?
Хю, пресметливият бизнесмен, погледна Софи и реши, че всъщност наистина не го интересува. За пръв път от много години той отчетливо започваше да усеща, че в живота има и друго, освен пари. Нещо друго, нещо като… Софи.
— Дами, господа. — Софи се усмихна на лешоядите с безукорна учтивост, което отново го възхити. — След малко ще произнеса кратка реч, а после можете да задавате каквито искате въпроси. Извинете ме, ако обичате.
Кимна им изискано и отстъпи встрани, а после се промъкна през тълпата и се запъти към малък подиум, където бе поставен микрофон, щедро украсен с цветя.
Репортерите погледнаха Хю, но лицето му бе каменно. Разбраха, че няма да изкопчат нищо от него, затова се оттеглиха и тръгнаха да търсят Джуди Дийн.
Софи се качи на подиума, леко прихванала поли; платът бе много фин, но леко овехтял. Монфърт си я представи как работи в градината, приклекнала и цялата оцапана в кал; картинката бе изкусителна.
Тя се приближи до микрофона и с периферното си зрение той забеляза как репортерите се скупчват около американката. Лицето й бе оживено. Бе сигурен, че ги настройва срещу Софи. По заобиколен начин, но именно с това се занимаваше тази жена.
Взе решение. Каквото и да станеше, щеше да намери начин да изобличи протежето на мадам Масо. Софи играеше с открити карти; заслужаваше да направи поне това за нея.