Нямаше да чака; тръгваше си незабавно. Бе прекалено опасно да остане тук, близо до майка си, с тази нейна рокля с твърде голямо деколте…
— Извинете.
Том вдигна глава. Пред него стоеше някаква жена. Красива и изискана, в средата на трийсетте, с много стегнато тяло, облечена в прилепнала лъскава рокля от яркочервени пайети. Фигурата й бе слаба и говореше английски с американски акцент.
— Да? — каза той.
— Вие сигурно сте Томас Масо. — Тя му протегна ръка и той я стисна. — Казвам се Джуди Дийн. Имах честта да работя за баща ви.
— Как ме познахте? — попита той директно.
Жената се усмихна; имаше съвършено правилни бели зъби, типично американска усмивка. Изглеждаше цветуща от здраве и много енергична, различаваше се коренно от всички тези повехнали стари дами и побелели мъже в смокинги.
— Поглеждали ли сте се в огледалото скоро? — попита тя. — Вие сте абсолютно негово копие. На колко сте години? Двадесет и три? Двадесет и четири?
Том се усмихна глуповато; беше дръзка, напомняше му за Поли.
— На осемнадесет — отвърна той, поласкан от въпроса й.
Джуди въздъхна.
— Прекалено млад за мен. Жалко. — И му намигна.
Том остана очарован. И в замаяното му от алкохола съзнание се надигна мъжката гордост.
— Определено не сте права — заяви той, като произнасяше думите внимателно и се стараеше да не ги провлачва. — Мъжът винаги е мъж. А и вие едва ли сте на повече от двадесет и пет.
Нагло ласкателство. Американката бе поне на трийсет и пет, но на Том му бе все едно; беше много добре изглеждаща трийсет и пет годишна жена. Имаше набито око и знаеше, че тяло като нейното понася добре възрастта. Тренировките щяха да забавят пораженията на годините, беше естествено слаба и имаше високи скули — дори и на петдесет щеше да е красива.
Докато тази светкавична оценка мине през главата му, комплиментът му бе улучил целта си. Джуди, която се бе заела да го съблазни, бе изненадана и поласкана.
Изчерви се; тази лека проява на уязвимост я направи още по-привлекателна за Том. Той отново се озърна в постепенно опразващата се зала.
— Искате ли да се измъкнем оттук? — предложи той. — Колата ми закъснява, но съм сигурен, че можем да хванем такси. Наоколо може да има някое прилично кафене…
Искаше да изтрезнее; прохладният нощен въздух и една кана кафе щяха да му дойдат добре.
Джуди кимна.
— Ако се тръгне по страничните улички, има някои чудесни местенца. Знам едно, недалеч от тук, където правят страхотно еспресо и петифури.
Том произнесе отчетливо:
— Звучи чудесно.
И й предложи ръката си.
Софи остана до късно. Когато и последният гост си тръгна и хората от фирмата за почистване се захванаха за работа, тя набързо обсъди с екипа си преминалата вечер. Всички бяха чули само комплименти, макар Клодет да отбеляза, с много деликатност в тона, че мадам Катрин не изглеждала напълно доволна. Софи изчака, докато направят равносметка за всички продажби от вечерта: бяха закупени двеста седемдесет и три отделни бижута, на практика се падаше по една покупка на всяка двойка, а общата сума в евро наближаваше двайсет и шест милиона. Сред закупените модели бяха няколко от най-ценните им колиета и гривни.
Но този успех бе просто незначителен на фона на реакцията на пресата. Журналистите щяха да опишат всичко в много цветни краски и в напълно положителен тон — надяваха се хората на Софи, продажбите щяха да скочат до небето, а цената на акциите да се вдигне. Софи въздъхна облекчено; беше постигнала целта си.
Благодари на служителите, изпрати ги да си вървят и се качи в лимузината, която я очакваше. Ричард добре знаеше, че не бива да я заговаря; движението бе спокойно и тя скоро бе извън града, на път към Сейнт Од и замъка, сама с мислите си.
За пръв път от месеци насам се замисляше за съпруга си. Спомни си за Пиер и колко близо бе до това да загуби наследеното от него. Но сега вярваше, че с малко късмет е успяла да го спаси.
Беше ясна нощ; звездите грееха ярко в мастиленото кадифе на небето, докато неоновите светлини на Париж постепенно избледняваха в далечината. Софи видя дома си, замъка, който се извиси пред нея; беше сив и застрашителен на вид под лунната светлина, но безспорно достолепен със строгата си красота. Какъв живот и какъв истински дар й бе донесъл бракът й. Въпреки недостатъците му, тя бе напълно спокойна в материално отношение. В крайна сметка Пиер съвсем не бе искал от нея твърде много в замяна.
Тази нощ, мислеше си тя уморено, но и доволна от себе си, бе изплатила дълга си. Бе спасила онова, за което бе работил той, защитила бе наследството на сина им. Отпусна се и се облегна на меката кожа на седалката, докато гумите на колата скърцаха по чакъла на алеята.