Софи усети особено чувство на свобода. Щом веднъж приключеше тази история с акционерното събрание, щеше да се заеме с бизнеса. Да заработи сериозно, да развие и подобри „Дом Масо“. Щеше да предаде компанията на Том, когато му дойдеше времето, в много по-добро състояние, отколкото я бе заварила. Дори и по-добро от вида, в който я бе оставил Пиер.
Тази мисъл предизвика странно задоволство у нея. Партито бе истински триумф и тя бе изпитала дълбока радост. Нямаше защо да го крие повече: светът на бизнеса очевидно й харесваше; имаше качества, беше добра в това. Въпреки цялата драматичност на събитията, самооценката й се бе повишила значително след времето, прекарано в „Масо“.
— Пристигнахме, мадам.
Ричард спря и заобиколи, за да й отвори вратата. Икономът Жуно вече отваряше входната врата; в банята я очакваха затоплени хавлии и любимият й кашмирен халат; копринените чаршафи на леглото й бяха приготвени; готвачът със сигурност бе оставил затоплено мляко в кухнята, в случай че поиска чаша шоколад.
— Благодаря ти, Ричард. Свободен си.
— Чудесно, мадам.
Той се качи в колата и потегли.
— Добър вечер, мадам — посрещна я Жуно. — Ще желаете ли нещо от кухнята, мадам?
Софи помоли за чаша мляко и малко плодове и сирене; не бе хапнала на партито, тъй като бе прекалено заета с гостите.
Докато се качваше по пищните мраморни стъпала към стаята си, тя се замисли за сина си. Том не й бе казал нито дума; дори не я бе целунал по бузата. Отново си представи разкошната рокля на Катрин и ледения й поглед и това отприщи вълната на гняв и негодувание в гърдите й. Том поне бе видял със собствените си очи, че не е занемарила задълженията си и се грижи за фамилния бизнес.
А сега, след като партито бе отминало и заплахата от публичен скандал бе изчезнала, тя щеше да го потърси. Софи нямаше намерение да остави детето си в покритите със скъпоценности костеливи лапи на Катрин. Ако се наложи, би отишла пред апартамента му и би останала да чака, докато той се върне. В крайна сметка той все пак бе един тийнейджър с бушуващи хормони, който се цупеше по детски наивно; такава бе природата му.
Качи се в покоите си и напълни ваната. Когато й донесоха леката закуска, освободи всички от прислугата. Свежото сирене бе много вкусно, както и сочната круша и поръсените със захар ягоди. Софи похапна бавно, наслаждавайки се на всяка хапка, и се зае с обичайния си ритуал в банята преди лягане.
Но не можеше вечно да отпъжда мислите си за него. За Хю Монфърт. Той винаги оставаше някъде в дъното на съзнанието й. И когато се потопи в топлата вана, отново си го представи, а последният образ, който остана в съзнанието й, преди да заспи, бяха тъмните му очи, вперени в нея.
Двадесет и девета глава
Джуди знаеше идеалното местенце. Поведе Том, който леко се олюляваше, встрани от главните улици на града, от тълпите пред нощните клубове и оживения трафик. Имаше едно денонощно бистро точно до кея „Дез Аугустен“; клиентите бяха предимно от квартала и следователно храната бе отлична.
Обстановката бе грубовата на вид и при друг случай Том би се позамислил дали да влезе. Млад мъж в смокинг би бил прекалено изкусителна жертва. Можеше да се грижи за себе си, разбира се, но беше пийнал, а в Оксфорд бе попадал в няколко сбивания и знаеше, че когато координацията му е нарушена, получава далеч повече удари, отколкото може сам да нанесе.
Но придружителката му очевидно владееше положението; имаше определено излъчване, което бе солидна бариера срещу всякакви неприятности. Том възхитено я наблюдаваше как влезе в бърлогата, изискано свали палтото от раменете си, при което разкри червената си прилепнала рокля с пайети и незабавно бе посрещната с подсвирквания от всички страни; тя само се засмя и отправи няколко въздушни целувки, което бе достатъчно да заплени всички търговци и работници, отбили се тук по време на нощната си смяна.
Том реши, че тя е просто прекрасна. Алкохолното замайване постепенно се разсейваше, след като хладният нощен ветрец и разходката малко го продухаха, но тя изглеждаше все така зашеметяващо в очите му — сексапилна и самоуверена, стройна и пъргава като тигрица. Напълно различна от блудкавите момичета от бомонда на Париж, които бяха дошли на партито в апартамента му. Харесваше такива жени, които караха мъжа да се чувства жив; интересни жени.
Тя целуна собственика по двете му загрубели бузи, размени някаква шега с него и той ги настани в едно сепаре в задната част на заведението, силно затъмнено и далеч от любопитни погледи. Човекът измъкна отнякъде свещ в бутилка и с театрален жест я поднесе запалена на масата им. Засмя се, тъй като считаше това за забавно, но Том се зарадва. Светлината на свещите придаваше романтика дори на най-грубата обстановка. Кафенето бе със замърсени бели стени и опушен таван, но вътре бе топло, тъмно и красивата жена насреща му се усмихваше; Том се чувстваше приятно развълнуван и доволен.