— И аз се чувствам по същия начин — каза той. — Значи сега работиш за майка ми.
— Така е — отвърна тя неангажиращо.
Том не можа да сдържи любопитството си.
— Как е тя като шеф?
Джуди си отряза тънко парченце от пърженото сирене.
— Опасявам се, че ще те засегна.
— Пробвай все пак — подкани я мрачно.
— Не ми харесва. Тя смята компанията за своя играчка. Промени… направи толкова много промени. Разходете се качиха главоломно. — Джуди сви красивите си силни рамене. — Партито тази вечер бе голям успех, но все пак… — Погледна го право в очите. — Ако трябва да бъда откровена, Том, ако Пиер не се върне, винаги съм смятала, че ще работя за теб.
— И така би трябвало да е.
— Кажи ми нещо. — Джуди реши да действа. Това красиво момче вече бе очаровано от нея; чувстваше се силна и това й харесваше. — Какво мисли възрастната вдовица мадам Масо за сегашното положение?
— Не го одобрява. Това не е желанието на баща ми.
Джуди въздъхна.
— А междувременно онзи проклет английски негодник Монфърт души наоколо.
— Да — мрачно се съгласи Том.
Беше сигурен, че може да спаси „Масо“ от майка си, но не бе толкова уверен, че ще успее да спаси компанията от Хю Монфърт.
— Той беше там, нали видя.
— Тази вечер ли? — Том замръзна. — Не го видях.
— О, да, беше там. Което е типично за майка ти, за съжаление. — Джуди отпи голяма глътка от ледената си вода. — За нея всичко е само игра.
— Е, аз ще сложа край на това — с апломб заяви Том. — Още рано сутринта. Ще свикам пресконференция. Ще обявя пред всички какви са желанията на баща ми и че двамата с баба ще гласуваме на акционерното събрание срещу майка ми.
— Но как би попречило това на плановете на Хю Монфърт? — Красивата жена насреща му безпогрешно се фокусира върху най-големия му проблем. — Няма ли акционерите да го изтълкуват просто като семеен скандал? Просто ще вдигнат ръце и ще подкрепят офертата на „Мейбъри“.
— Ще измисля нещо — отвърна Том с повече показна увереност, отколкото усещаше в действителност.
— Знаеш ли, аз не бих свикала пресконференция — кротко подхвърли Джуди.
Изпи и последната глътка от коняка си и завъртя високата чаша между силните си пръсти.
— Така ли?
Тя поклати глава.
— Ако наистина искаш да поемеш контрол над компанията, Том, може би има друг начин.
Той я погледна. Говореше толкова тихо, уверено и секси; искаше да й повярва, от цялото си сърце.
— Ще реши ли и проблема с Хю Монфърт?
— Ако си готов на известен компромис, да — отвърна Джуди.
Планът й се бе избистрил, докато пиеше коняка си; отчасти бе помогнал и алкохолът, който я бе освободил от нормалните задръжки и й бе подсказал възможни комбинации, за които Джуди Дийн обикновено не би се сетила. Но беше идеален. Съвсем прост, след като веднъж го бе измислила, и щеше да проработи; щеше да си го върне тъпкано и на Софи, и на Хю Монфърт едновременно.
Най-накрая щеше да си отмъсти.
— Да… ще го реши.
Том погледна блесналите й очи и забеляза вълнението й. Сега я желаеше повече от всичко. Бяха минали седмици, откакто бе спал с жена. А тази американка съвсем не бе обикновено момиче.
Тържествуващо си помисли за Поли. Джуди Дийн не бе покорна хлапачка като Флора, нито винаги готова за секс мацка като Джема. Джуди бе жена, която заслужава да бъде ухажвана. Беше някъде около средата на трийсетте, изискана, с цялата дързост, която показваше и Поли, но и с елегантност, каквато у бившето му гадже напълно липсваше. Тя не би се лепнала за някакъв си тъп англичанин ръгбист. Беше независима, свободна и умна.
— Бих искал да го обсъдя с теб — каза той. — Но бих искал и да се видим пак. Не за да говорим за бизнеса; просто да те видя.
— Прав си.
Джуди се извърна и махна на сервитьора, а Том остави на масата две банкноти по сто евро.
— Заповядайте пак, по всяко време, мосю — каза човекът, видимо доволен. — Но изчакайте тук, докато ви викна такси. Кварталът не е от добрите.
Том бе съгласен; вече бе изтрезнял и искаше да отведе Джуди в апартамента си, където… ами да я освободи от роклята.
Когато таксито пристигна, той й помогна да се качи и каза на шофьора адреса на левия бряг на Сена.
Джуди го погледна изненадано.
— Но защо?
— Там е апартаментът ми — отвърна Том и целуна ръката й.
Вече очакваше с нетърпение любовната игра. Тя го смяташе за момче, затова трябваше да бъде малко по-груб, по мъжки; да й покаже, че е сбъркала.
— И защо да ходим там? — леко се дръпна тя. — Едва днес те срещнах, Том. Нали не ме вземаш за някоя от лекомислените девойки в колежа ти?