Желанието на Том повехна и съвсем изчезна. Отдръпна се на седалката по-далеч от нея; разочарован, но все пак доволен. Беше му отказала. Толкова по-добре; тя бе жена, за която си струваше да почака. Реши да я ухажва по всички правила на играта. Тя седеше на изпокъсаната и мръсна кожена седалка в таксито с изправен гръб, надменна и високомерна.
— Извинявай — промълви той.
— Улица „Дьо Клош“ — нареди Джуди на шофьора. Човекът се извърна на мястото си и тогава тя отвори блестящата си метална чантичка, която просветваше с многобройните си кристали под неоновите улични лампи. — Ето визитната ми картичка — каза тя. — Ако искаш да ме видиш пак, можеш да ми се обадиш.
— Бъди сигурна, че ще го направя.
Джуди извърна глава; той се наслади на стегнатата кожа на дългата й шия под късата прическа.
— Ще видим — закачливо каза тя.
Том я остави пред дома й. Тя дори не го целуна целомъдрено по бузата, докато той я изчакваше и гледаше как влиза в сградата. Но това бе нормално; всичко бе наред. Докато пътуваше към левия бряг на Сена, се чувстваше напълно трезв, макар и леко замаян от удоволствие.
Кой би могъл да предположи? Все пак имаше и някаква полза от окаяното парти на майка му.
Тридесета глава
— Моравото ли харесваш? — Клаудия повдигна мострата. — Или бежовото?
— Все ми е едно, мамка му — изръмжа Пийт Стоктън.
Председателят на борда на „Мейбъри“ беше в огромното си имение, построено в стил „Тюдор“ в „Бел Еър“ и слушаше жена си. Предпочиташе да е на всяко друго място по света. Пфу! Явно не бе създаден за семеен живот. Защо изобщо трябваше да го занимава с тези неща?
Клаудия се нацупи.
— Пийт! Престани с грубиянския език. Поли скоро се връща от летен лагер, нали не искаш да чуе баща си да ругае така?
Пийт я погледна с отвращение. Досега трябваше да е разбрала, че пет пари не дава за обзавеждането. По дяволите, всеки сезон жена му мъкнеше по някой нов високоплатен декоратор, най-нашумелия в момента дизайнер, за да преобзаведе имението им в Малибу. Мебелите наоколо се сменяха толкова често, че никога не знаеше кое къде е.
— Предполагам, че бежовото е по-добре — отвърна той.
Бе улучил с отговора си и тя грейна насреща му.
— Знаеш ли, миличък, и аз си мислех за бежовото. Моравото е малко прекалено. Дона ми каза, че трябва да помислим за пасторалните мотиви, но аз не понасям подобни неща. Бяха модерни през двехилядната година. Толкова отдавна беше, нали? А и всичко шарено много бързо излиза от мода. Ели Кребс тапицира всичко в дома си в пъстри флорални мотиви. Флорални! Истинска лудост, никой не използва подобно нещо още от средата на деветдесетте…
Клаудия вече се бе отнесла. Впусна се в многословно излияние и привидно не забелязваше, че Пийт се е изтегнал на дивана си — масивна кожена мебел, която не й разреши да махне — и е взел дистанционното. По телевизията предаваха бейзболен мач, в който „Доджърс“ играеха с „Ред Сокс“, което го устройваше идеално. Пийт не се интересуваше много и от спорта, но в края на краищата Клаудия щеше да схване намека и да го остави на мира.
Трябваше да остане тук и да посрещне Поли при връщането му от лагера. Сетне щеше да вечеря вкъщи — готвачката бе споменала нещо за говеждо печено — а после щеше да се отбие при някое от своите момичета. Пийт бе в настроение за Лили днес — руса, глупава и много сговорчива, стига да й носи подаръци.
В повечето случаи не посещаваше любовниците си през уикендите, тъй като бе прекалено сложно да измисля алиби, но днес определено имаше нужда. Бърборенето на жена му му бе дошло в повече. Пийт работеше много и имаше нужда от разтоварване.
Сделката с „Дом Масо“ бе перфектното оправдание. Дори и Клаудия знаеше за нея след многобройните спешни обаждания по телефона от онзи самодоволен кучи син Монфърт. Ако кажеше, че се налага да поработи, Клаудия щеше да му повярва. Понякога подозираше, че тя знае за малките му развлечения и просто не се интересува.
Е, и това го устройваше. Пийт харесваше живота си такъв, какъвто беше. Нямаше причина да разбунва духовете.
Стига Клаудия да не го излага публично, като си намери любовник — всички знаеха, че за мъжете е различно. Но не вярваше, че има опасност това да стане. Клаудия мразеше да прави секс с него, така че едва ли бе много палава.
Тя се възбуждаше само от пазаруването. И от интериорен дизайн. И от бижута, разбира се.
Сега бе млъкнала и бе отишла в кухнята да се развика на готвачката. Диамантените обеци на „Масо“, които й бе подарил — три кръгли яркожълти камъка, които висяха на ушите й — проблясваха под жаркото калифорнийско слънце; Клаудия ги обожаваше и никога не ги сваляше, дори денем.