Пийт обичаше да й подарява бижута. Съпругата бе много показателен елемент за богатството на мъжа, също като къщата му или колата, която кара. В град като Лос Анджелис, където всички бяха с лимузини, жената всъщност бе по-удобен символ на положението в обществото. Не разбираше много от бижута, но дори той можеше да види, че моделите на „Дом Масо“ като цяло са по-изискани и по-стилни от тези на „Мейбъри“. Гордееше се с успеха на фирмата си, но да притежава „Дом Масо“ — това щеше да е значителна стъпка нагоре.
Стоктън се замисли за Хю Монфърт. Не можеше да понася този кучи син. Вярно, наемането му в компанията бе далновиден ход. Монфърт бе спечелил много пари за всички. Но на каква цена? Отначало надменната му самоувереност адски го дразнеше. А и хората приписваха заслугите за успеха на компанията именно на него, а не на Пийт, въпреки че именно той бе председател на борда. Та нали тъкмо той го бе назначил на поста му? Ако зависеше от него, Монфърт можеше да върви по дяволите с неговата английска надменност. В края на краищата този човек беше само един от служителите му. Нито скъпите му костюми, нито стегнатото му тяло на бивш военен можеха да променят този факт.
Не за пръв път си пожела да може да уволни Монфърт. Англичанинът беше като трън в очите му. Щом приключеше сделката с „Масо“, щеше да си потърси друг изпълнителен директор. Хю Монфърт не бе единственият човек в света, който знае как да управлява бижутерийна верига. Можеше да отмъкне човек на „Тифани“. Или на „Луи Вюитон“. Или на „Гучи“.
Но трябваше да почака, докато „Масо“ падне в ръчичките му. Всичко се подреждаше чудесно и Софи Масо се бе провалила напълно, както можеше да се очаква от една жена, и сега оставаше само да изчакат още малко…
— Миличък…
— Какво, по дяволите? Не виждаш ли, че гледам мача?!
Клаудия се усмихна спокойно и му подаде телефона.
— Обаждане от Европа. Онзи мил човек, Хю Монфърт. Трябва да го доведеш някой път на вечеря. Истински джентълмен.
На Пийт му идваше да изругае цветисто, но Монфърт можеше и да го чуе в другия край на линията. Мразеше, когато Клаудия се прехласва по този блед англичанин.
Грабна рязко слушалката.
— Да?
— Добър ден, Пийт. Извинявай, че те безпокоя в дома ти.
— Обаждаш се през уикенда, Монфърт. Дано е нещо важно.
— Бих могъл да се обадя и утре, ако предпочиташ.
Да предпочита ли? Естествено, че не предпочиташе. Англичанинът бе отговорил на блъфа му. Тази сделка бе за близо четиридесет и осем милиона долара и той искаше да знае всяка подробност.
— И сега бива, давай! — принуди се да изръмжи той.
— Може да имаме проблем.
Стоктън угаси телевизора и се изправи на дивана.
— Какво, по дяволите, имаш предвид? Какъв проблем?
— Пийт!
Той закри слушалката с длан.
— Престани, скъпа. Зает съм.
— Не вярвам да се превърне в сериозна заплаха, но мадам Масо организира страхотно парти и тук в Париж то се превърна в голям успех; продаде бижута на стойност няколко милиона евро и имам основания да смятам, че ще получи добри отзиви в пресата.
Стоктън веднага надуши проблема.
— Колко добри? — изрева той.
— Предполагам, че ще бъдат много добри.
— Толкова, че да променят позицията на акционерите ли?
— Ами, тъкмо в това е въпросът.
— И какъв е проклетият отговор, Монфърт? — излая Пийт.
Сърцето му биеше бясно, а тлъстите му длани се бяха изпотили от мисълта за парите, които можеше да изгуби. Но все пак му доставяше удоволствие да се развика на своя изпълнителен директор.
— Не ми дръж такъв тон, Пийт — с отегчение отвърна Монфърт.
Пийт преглътна яростта и омразата си.
— Прав си, прав си, извинявай. — Англичанинът не търпеше грубо отношение от страна на никого; изобщо не би се поколебал да затвори телефона на шефа си, знаеха го и двамата. — Ние, янките, не сме се научили да бъдем толкова сдържани и хладнокръвни като вас, англичаните.
— Напротив, смятам, че повечето американци са изключително вежливи — студено отбеляза Монфърт. „Мразя този кучи син“, каза си отново Пийт. — Както и да е, според мен отговорът е отрицателен. Не остава много време до акционерното събрание, а и в пресата ще пишат за събитието само около седмица. Очаквам повишаване на цената на акциите на „Масо“, вероятно с цели три пункта, в очакване на други възможни оферти. Ще подготвим контраудар и вероятно бихме могли в последния момент да вдигнем офертата си с около четири процента.
— Четири процента! Това означава, че шибаното… исках да кажа, проклетото парти ще ни струва милиони.