Щеше да й е трудно да прости на старата жена. Никога не бе мислила, че омразата й към съпругата на сина й, неодобрението й към „недостойния му избор“ може да стигне толкова далеч, че да се опита да издигне стена между Софи и детето й.
Въпреки това те бяха от едно семейство, а също и съседи. Трябваше да се помирят, независимо дали Софи иска или не.
Загледа се как слънцето огрява зелените площи. Кога ли щеше да може отново да им се любува, разхождайки се бавно и свободно? Искаше и Том да е тук, да излязат двамата на пикник край езерото, да обсъдят заедно новите насаждения в крушовата градина. Трябваше да го срещне и с мосю Линдор, управителя на имението. След три години всичко щеше да бъде негово — огромното им имение, наред със задълженията по поддръжката му.
Може би много скоро, много скоро всичко щеше да приключи.
Извърна се от прозореца и отиде да вземе душ. Мислите й се върнаха към снощното парти; Софи усети топлината на приятно задоволство и спокойствие. Бе направила всичко по силите си. Отзивите в пресата или щяха да убедят акционерите да й дадат шанс и нейният план да проработи, или пък — не. И в двата случая вече нищо не зависеше от нея.
Бернард й бе подбрал чудесен тоалет. Софи бе изоставила траура и сега експериментираше с облеклото. Тоалетът бе закачлив, но с делови акцент; не можа да се сдържи и се запита как ли би го оценил Хю Монфърт. Копринената рокля на „Ком де гарсон“ стигаше точно до коляното, тъмнозелена, с копчета от ахат, комбинираше се чудесно с тъмнозелен шал от „Джоузеф Трико“, висящи обеци с перли и гранат и широка гривна от ковано злато; а в добавка към това — голяма чанта от крокодилска кожа на „Прада“ и обувки с много високи токчета.
Дрехите бяха отражение на нарасналото й самочувствие.
Софи добави колие с перидот и цитрин, за да освежи ансамбъла, напръска се с малко розова вода и повика шофьора си.
Дълбоко в подсъзнанието й обаче нещо я измъчваше. Въпреки задоволството й и обещанието за прекрасен топъл ден, както и надеждата за сдобряване с Том имаше нещо, което я притесняваше.
Хю Монфърт. Не, нямаше да мисли за него. Поне засега. Може би след като мине събранието.
Но вероятно бе свързано с Хю все пак…
Телефонът й звънна.
— Ричард ви очаква, мадам.
— Благодаря. Веднага слизам.
Софи затвори вратата на спалнята си и слезе по витите мраморни стъпала; Жуно вече бе на вратата и я държеше отворена за нея; ролс-ройсът мъркаше приглушено пред входа.
Пожела приятен ден на иконома и грациозно се настани на задната седалка. Каза си, че сигурно ще се досети по-късно какво я измъчва.
И докато колата потегляше с ръмжене по пътя и камъчетата хвърчаха под гумите, си спомни.
Джуди Дийн. Монфърт я бе предупредил за Джуди Дийн.
Селин Бусе бе подготвена за всичко.
Сутринта й бе направо прекрасна. Най-напред Рене, мъжът, с когото излизаше от три години, бе намекнал, че може би е готов да се ожени за нея. Естествено, тя бе на седмото небе; но после, когато той тръгна за работа, бе започнала да се пита дали всъщност иска да се омъжи за него.
Тази мисъл я бе занимавала през цялото време, докато закусваше само с черно кафе и един много малък кроасан — Селин внимаваше за фигурата си. Наближаваше трийсетте, а бе чувала безброй ужасни истории за това как метаболизмът ти изведнъж се забавя ужасно и внезапно се оказваш с петнайсет килограма отгоре, преди да се усетиш. Красотата и стройната фигура бяха почти синоними според Селин. Тя искаше да запази привлекателността си възможно най-дълго с онази лекота, която демонстрираше Софи Масо.
Освен това денят бе слънчев. А партито бе пожънало голям успех. Бяха останали четири покани, които пазеха за последния момент, но никой не ги бе поискал. Това означаваше и четири красиви брошки. Имаше едно лале, комета, заек и вол. Селин се надяваше да успее деликатно да подхвърли на Софи и може би тя щеше да й даде заека.
Беше подготвила всичко. Нейната шефка, която обожаваше, бе невероятно щедра и мила жена, макар и леко наивна понякога, но все пак не бе излишно да се подготви. Селин бе подредила кабинета на Софи с изключително старание и специално бе подбрала разкошни цветя — кремави и благоуханни портокалови цветове и бледозелени рози; бе избрала много елегантен тоалет за себе си — строг тъмносин костюм с пола и бяла риза от фин памук на „Емпорио Армани“, а накрая, за допълнителна гаранция, бе купила и от онова ароматно американско кафе, което мадам Масо обичаше — с ухание на канела. Бе го изсипала от картонената чаша и го бе поднесла в тънка порцеланова чашка; все още бе горещо, когато Софи пристигна в офиса. Селин бе изчислила времето прецизно.