Лампичката на телефона й светна.
— Да, мадам?
— Би ли дошла за минутка, Селин. Помоли централата да задържат за известно време всички обаждания за мен.
— Разбира се, мадам — ведро отвърна Селин.
Мислеше да помоли за заека, макар че и кометата бе много красива, с малки диаманти по опашката, за да искри. Заекът бе от чисто злато, но тя харесваше повече неговия дизайн; в бягащото животно имаше гъвкавост, която за нея бе въплъщение на грациозността. Дори и след увеличението на заплатата й тя никога не би могла да си позволи подобно бижу. Най-ценното нещо, на което би могла да се надява по отношение на бижутата, несъмнено би бил малкият пръстен, който Рене би й подарил. Ако приемеше предложението му, разбира се.
Почука на вратата. Софи седеше зад бюрото си замислена. Беше си сложила сенки в маслинено и горскозелено, които идеално подхождаха на лицето й. Селин отново се възхити на елегантността й. Съпругът й със сигурност е бил голям глупак…
— Затвори вратата, ако обичаш. Заповядай, седни.
Селин потръпна. Софи май не бе в добро настроение, както се бе надявала. Прекрасното кафе с аромат на канела пред нея изстиваше бързо недокоснато.
— Искам да обсъдим нещо много поверително.
— Чудесно, мадам — предпазливо отвърна Селин. — И какво е то?
— До теб стигат различни клюки във фирмата, нали?
— Никога не им обръщам внимание, мадам — поривисто отвърна Селин.
— Всичко е наред. — Софи се усмихна и успокоително вдигна ръка. — Няма от какво да се страхуваш, всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Е — поправи се тя, — поне не бих си позволила да кажа откъде го знам.
— Добре. — Селин се усмихна поласкана.
Харесваше Софи; би било чудесно, ако мадам Масо реши да споделя с нея. По-добре Селин, отколкото…
— Джуди Дийн. Отнася се за Джуди Дийн.
Ужасно. Селин набързо отправи молитва към небето да не й се налага да обсъжда публично скандала.
— Какво има? Казах ти, че няма от какво да се плашиш.
Ами ако мадам се ядосаше?
— Джуди Дийн е ваша много близка приятелка, мадам. Сама ми го казахте, нали?
— Така беше. Но сега забрави за това. Чух някои неща от… — шефката й се поколеба: — … от човек, на когото вярвам. Има ли нещо, което би трябвало да знам за Джуди, Селин?
Секретарката я изгледа с широко отворени очи.
— Сериозно ли ме питате, мадам Масо?
— Напълно.
— Искате да кажете, че не сте знаели?
— Да знам какво? — нетърпеливо попита Софи. — Изплюй камъчето. Ако има нещо за казване, просто го направи.
Селин отново се поколеба. Наистина ли? Нима не знаеше? Как би могла да й го съобщи? Тя бе добра жена — прекрасен човек. Селин изпита прилив на съчувствие. Кой би могъл да предположи, че тази изискана бизнес дама би могла да е толкова наивна?
— Мислех, че знаете, но не ви интересува, мадам. Във Франция е нормално да има хора, на които им е все едно. Богати хора.
Софи само я гледаше и чакаше.
— Говоря за мосю Масо — измърмори Селин. — Всички знаят, мислех, че вие… че знаете. Но някои разправят, че не сте знаели.
— Пиер? — Софи примигна. — Какво за него? Той е мъртъв от седем години.
— Но мадам Джуди е тук много по-отдавна, мадам.
Софи си пое рязко въздух. Бе смаяна, а Селин на свой ред я зяпна учудено. Нима мадам е изненадана? Та нали мосю Пиер бе прословут женкар, направо легенда.
Но англичанката наистина бе изненадана. Селин наблюдаваше как емоциите бързо се сменят по красивото й лице. Разбиране, шок, внимателна преценка и накрая — унижение. Дишането й бе ускорено, като на риба на сухо.
Жалко! Горката Софи.
— Добре ли сте, мадам? — уплаши се Селин.
Софи си пое дълбоко въздух.
— Добре съм, нищо ми няма. Просто съм шокирана. — Секретарката я гледаше как се мъчи да осмисли чутото. — Джуди е спала със съпруга ми? Колко пъти? След някое коледно парти или…
— О, мадам…
Момичето бе силно притеснено.
— Кажи ми най-лошото. Разкажи ми всичко.
— Трябва да знаете, че не съм била тук, когато това е ставало. Била съм тийнейджърка. Но така съм чувала.
— Добре.
— Мадам Джуди е била любовница на мосю Масо дълги години, всъщност веднага щом е дошла в Париж. Той я повишил и й купил апартамента. Това е бил подаръкът му за нея. Без ипотека, без нищо — натърти Селин с нотка на завист. Но веднага се усети. — Когато заминал, никой не смеел да предприеме каквото и да било, в случай че се върне.
— А той имал ли е намерение да… се разведе с мен и да се ожени за нея?
— О! Не, мадам — възкликна Селин с широко разтворени очи. — В никакъв случай. Мнозина в компанията й се присмиват, мадам. Защото тя е само една от многото му любовници все пак. Мисли си, че е по-специална, но кой знае колко много са били като нея. Не знам дали на всички е купувал апартаменти, но е имало доста бижута, а вие знаете, че едно красиво колие струва повече и от апартамент…