Отиде до асансьора и натисна копчето. Вратата сигнализира тихо и една ръка с перфектен маникюр дръпна настрани старинната решетка — Франсоаз, заедно с Мари след нея, излезе отвътре. Франсоаз я изгледа с едва прикрито тържество, докато Мари все пак се изчерви и изглеждаше леко гузна под възбудата, изписана върху розовите й бузи.
— Довиждане, Мари — каза на френски Джуди.
— Сигурно искахте да кажете „сбогом“ — ехидно подметна Франсоаз.
— Съвсем не — поправи я Джуди. — Ще се върна.
Мари понечи да каже нещо, но злорадстващата й приятелка я дръпна настрани. Джуди затвори решетката и натисна бутона за последния етаж; чу възбудения шепот, с който секретарките разменяха клюките помежду си, като някакво жужене, докато старата машина със скърцане я изкачваше нагоре.
О, да, нямаше вече никакво съмнение. Софи знаеше. Онази малка глупачка Селин Бусе седеше с изпънат като по учебник гръб и върху невзрачното й лице бе изписана някаква нова дързост. Джуди понечи да я попита дали тя е издрънкала всичко, но се отказа. Нямаше защо да си губи времето; нямаше да разменя реплики с разни секретарки, докато се появи охраната и я изхвърли от компанията на Пиер.
Имаше само една жена, с която си струваше да говори.
Джуди отвори вратата към кабинета на Софи, без да си даде труд да почука; затвори след себе си, после застана в средата на стаята и я погледна право в лицето. Софи Масо я огледа от глава до пети, погледът й леко се задържа върху палтото и чантата й.
— Седни — каза тя.
Джуди остана на мястото си; вирнала предизвикателно брадичка.
— По-добре не — отказа тя. — Да не протакаме нещата, а? Имам куп задачи.
— Само това ли имаш да ми кажеш? Никакво извинение? Оправдание?
Джуди се изсмя.
— Извинение? За какво?
— Задето си спала със съпруга на друга жена като начало — студено заяви Софи. — Естествено, сега знам, че не си била нищо специално, просто едно от многото момичета на Пиер. Предполагам, че си е имал график. Трябваше ли да координираш всичко с останалите жени?
Лицето й пламна; ударът бе точно в болното й място.
— Поне никоя от нас не се е съобразявала с теб — отвърна тя.
— Разочарована съм, Джуди. — Софи се държеше ужасно хладнокръвно и това бе допълнителен повод да я мрази от все сърце. — Смятах, че имаш прекалено голямо себеуважение и индивидуалност, за да се примириш да бъдеш част от подобна серийна линия. Толкова е безлично да си част от харем.
Джуди реши да отвърне.
— Може и да е имало други…
— Очевидно, това е извън всякакво съмнение.
— По онова време и аз не знаех. — Устните й потръпнаха. — И аз бях в неведение, Софи, също като теб — е, почти.
— Със сигурност си знаела, че има жена и дете.
— О, недей да ми се правиш на много праведна — сопна се Джуди. — Моля те. Омъжила си се за него, без да го познаваш изобщо. О, да, сигурна съм, че те е привлякло личното му обаяние. Съвсем не си мислила за огромния замък и милионите франкове…
— Знаела си, че Пиер има семейство.
— Аз го обичах — заяви Джуди и изпъна рамене. Говореше гордо и гледаше Софи право в очите. — Явно не можеш да го разбереш. Аз го обичах. Между нас имаше страст. И не бях просто поредната му афера. Бяхме заедно години наред. Той ми купи апартамент…
— Бих казала, твърде буржоазен жест. От Пиер бих очаквала доста по-елегантно решение. Но предполагам, че е искал да те настани някъде, където няма да го види никой от познатите му.
— Идваше при мен по три пъти в седмицата.
— И вероятно си се напивала сама от мъка всяка Коледа. О, познавам този тип жени. Това е старо като света, Джуди.
— Можеш да остроумничиш колкото си искаш. — Джуди я изгледа гневно. — Вярно, ти притежаваш стил, Софи. Предостатъчно. Но у теб няма и грам топлина или страст. Бракът ви бе само формален. По задължение. Сама ми го каза. — Постара се да остане твърда. — Пиер идваше при мен за любов.
— Искал е секс. От теб и от останалите. Също и от проститутки, както разбирам. Предполагам, че да ти купи апартамент и да те назначи в компанията, просто му е излизало по-евтино.
Джуди пламна. Нямаше да позволи на тази жена да я убеди в думите си.
— Аз не съм проститутка — отвърна тя. — Може би не е зле да се погледнеш в огледалото, Софи. Разликата между мен и теб е, че аз обичах Пиер. Ти вече ми сподели, че не си го обичала. Но остана омъжена за него. Ние правехме секс — да, страхотен секс — и аз ценях обичта му. Обичах го. От цялото си сърце. Ти не би могла да кажеш същото. Именно ти си се омъжила по сметка и си била омъжена за този човек, без да го обичаш. Кой е запазил почтеността си? Аз? Или ти? Казваш, че ме е искал само заради секса; аз мога да кажа, че теб те искаше само заради детето.